Дълго време разни начини за изследване на земното ядро даваха различни данни за посоката на неговото въртене. Нов модел показва, че предишните модели, както и различните посоки на движението на слоевете, са свързани помежду си.
Филип Ливърмор и колегите му от университета в Лийдс (Великобритания) твърдят, че най-сетне са успели да решат загадката за посоката на въртене на слоевете на ядрото на нашата планета.
Сеизмографи, следящи колебанията, предизвикани от земетресенията и обхващащи все по-голяма дълбочина в земните недра, посочили, че твърдото ядро, което в значителна степен се състои от желязо, се върти от запад на изток значително по-бързо от горните слоеве на планетата, на която живеем ние. Твърдата част на ядрото, по размери съответстваща на Луната, е заобиколена от течни външни слоеве, чиито възходящи потоци пораждат магнитно поле на Земята.
Но ето че наблюденията на магнитното поле на планетата водели към противоположни изводи – получавало се, че ядрото (или поне външните му слоеве) трябва да се въртят от изток на запад. Причините за това много дълго оставаха неясни докрай.
Според моделите, построени от учените от Лийдс, противоречието може да се обясни по следния начин. „Магнитното поле бута вътрешното ядро от изток на запад, карайки го да се върти по-бързо от останалата планета. В същото време то въздейства на течните външни слоеве в противоположна посока и те се движат от изток на запад”, смятат Ливърмор и колегите му.
Това, че според наблюденията магнитното поле на Земята, макар и бавно, но се мени, означава, че след стотици или хиляди години посоката на въртене може да стане друга, както със сигурност вече е се случвало в миналото.
Само преди 800 000 години стрелката би показвала юг, където тогава би се намирал сегашният северен магнитен полюс. Освен това някои данни свидетелстват, че преди 3000 години е имало периоди, когато течната част на ядрото се е въртяла в източна, а не в западна посока.
Ако се вярва на представените модели, в такива времена вътрешното твърдо ядро трябва да се е въртяло в западна посока, тоест противоположно на сегашната.
Състоятелността на хипотезата е проверена със симулация на суперкомпютър и се оказало, че тя моделира историята на магнитното поле на Земята 100 пъти по-точно, отколкото всички предишни теории и модели. От това учените правят извод, че два слоя от ядрото на планетата наистина се въртят в противоположни посоки, като периодично ги сменят.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Proceedings of National Academy of Sciences.
Източник: University of Leeds
