Още през 90-те години на ХХ век в системата пещери Стерконтейн в Южна Африка, които влизат в състава на паметниците световно наследство като Люлка на човечеството, е открит почти пълен скелет на автралопитек, получил името Малката стъпка (Little Foot).
Дълго време учените не могли с точност да определят възрастта на костите и прекрасно съхранената находка оставала в сянката на прочутата Люси – австралопитек, чиито останки били открити в Етиопия и датирани на 3,2 млн. години.
Представителите на този род древни хоминиди, които се смятат за преки еволюционни прародители на човека, са обитавали Черния континент преди 2–4 млн. години. Но ако вулканичните породи на Източна Африка лесно се поддават на датировка, то в ЮАР нещата стоят различно. А именно там са били открити множество изкопаеми останки на висши примати, както и най-древните оръдия на труда на възраст над два милиона години.
Това положение на нещата категорично не удовлетворявало Рон Кларк от университета Уитуотърсранд в Йоханесбург, който открил скелета на Малката стъпка в каменни породи.
Черепът на Малката стъпка.
© University of the Witwatersrand
Докато три екипа изследователи оценявали възрастта на находката между 2,2 и 2,6 млн. години, Кларк дълги години доказвал, че самият скелет е доста по-стар от заобикалящите го дребнозърнести породи, които се формирали поне милион години след смъртта на австралопитека.
В ново изследване геохимикът Дарил Грейнджър от университета Пардю и колегите му използвали за определяне на възрастта на Малката стъпка техника за радиоизотопен анализ в съчетание с мощен детектор, който първоначално бил предназначен за изследване на слънчевия вятър.
Методът се основавал на изследване на изотопите алуминий-26 и берилий-10 в кварцовата порода, заобикаляща костите. Тези елементи са се образували под действието на космическото лъчение, когато породата се намирала на повърхността. След като нейните частици се измили от водата и попаднали на дъното на пещерата, където според учените е паднал нещастният австралопитак, изотопите са започнали да се разпадат.
Учените Дарил Грейнджър (вляво) и Марк Кафи на фона на магнитния детектор, използван за определяне на възрастта на австралопитека.
© Purdue University/John Underwood
Знаейки скоростта на този разпад, изследователите успели да установят с точност кога те са се скрили под земята. Така учените успели да определят възрастта на „строителния материал“, който попаднал в пещерата приблизително по едно време с австралопитека и от който по-късно се формирала каменната порода около скелета.
Били изследвани 11 образеца, събрани от мястото на откриване на скелета през последните 10 години, от които само две проби били бракувани, тъй като изпадали от общия фон. В резултат изследователите определили, че останките са се намирали в пещерата около 3 670 000 години. А това означава, че Малката стъпка е по-стара от Люси с почти 500 000 години.
Докато едни специалисти посочват високата точност на оценката, за която свидетелства еднородността на породите на мястото на разкопките, други призовават да не се бърза с изводите. Вторите смятат, че наносите може да са се образували доста по-рано от момента, когато австралопитекът е загинал, падайки в пещерата.
Възможно е тези предци на човека да са живели преди 3 670 000 години.
Matheusvieeira, Wikimedia Commons
Но Грейнджър възразява, като посочва фрагменти от големи камъни, които са заобикаляли скелета и също са били подложени на анализ. Според учения това прави слабо вероятно тялото на хоминида да се е озовало на това място след формирането на дребнозърнестите породи.
Впрочем съперничеството между находките от Етиопия и ЮАР има важно значение за разбирането на еволюцията на човешките предци. Видът Australopithecus prometheus, към който се отнася и Малката стъпка, се отличава от своите съвременници, афарските австралопитеци, чийто най-ярък представител се явява Люси, и има много общо с по-късните парантропи.
„Това показва, че по-късните хоминиди, например африканският австралопитек и парантропите, може да произхождат не само от афарските австралопитеци – казва Кларк. – Разполагаме с малко находки, върху които строим еволюционните си сценарии. Новите данни говорят за това, че обширни територии в Африка вероятно са населявани от много видове австралопитеци.“
Резултатите от новото изследване са публикувани в изданието Nature.
