Резултатите от измервания със сондата „Месинджър“ са показали, че Меркурий извършва един оборот около своята ос за 9 секунди по-малко, отколкото е прието да се смята въз основа на измерванията на неговата скорост на въртене от Земята.
Данните от наскоро приключилата своята работа сонда „Месинджър“ показали, че измерената от Земята скорост на въртене на Меркурий е била занижена, благодарение на което планетата „вестоносец“ всъщност извършва един оборот с 9 секунди по-бързо, става ясно от статия, публикувана в Geophysical Research Letters.
„Това откритие, както и наличието на неголеми флуктуации в скоростта на въртене на Меркурий, потвърждава, че той наистина има голямо и частично течно ядро, което заема повече от половината от обема на планетата и е около 70% от цялата ѝ маса“, казва Юрген Оберст (Juergen Oberst) от Института за планетарни изследвания на Космическата агенция на Германия в Берлин.
Оберст и колегите му стигнали до този извод, като анализирали данните, събрани от „Месинджър“ по време на всеки оборот около Меркурий с лазерния алтиметър (висотомер) MLA.
Както обясняват изследователите, скоростта на въртене на Меркурий около своята ос е доста трудно да се измери, тъй като той се движи изключително бавно – първата планета в Слънчевата система извършва един оборот около оста си за около 58 дни поради гравитационното взаимодействие със Слънцето. При това той извършва един оборот около звездата за 88 дни, които силно усложнява измерванията на продължителността на деня на Меркурий от Земята.
Учените успели доста точно да измерят скоростта на Меркурий благодарение на това, че имали много точни топографски карти на местностите, получени от бордовите камери на сондата. Като съпоставили колко бързо се е променяла височината в данните от MLA с траекторията на движение на „Месинджър“ над повърхността на планетата, учените изяснили, че най-точните земни измервания са мили малко, но са били неправилни.
Оказало се, че първата планета в Слънчевата система прави един оборот около оста си не за 58 дни, 15 часа и 30 минути, а с 9 секунди по-бързо. Подобна разлика може да изглежда почти незначителна, но в случая с Меркурий тя означава, че изчислението на координатите за спускане на сонда на неговата повърхност, направено 4 години преди нейното пристигане към планетата, е било сбъркано със 700 метра.
Както се надяват Оберст и колегите му, този факт ще бъде отчетен при подготовката на нови мисии към Меркурий и създаването на точни карти на неговата повърхност. Следващата меркурианска сонда – европейският апарат BepiColombo – ще се отправи към първата планета през 2017 година.
Сондата „Месинджър“ (MESSENGER — MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging spacecraft) е изпратена през август 2004 година. За да икономиса гориво, тя е изпратена към Меркурий по „обиколен път“ и е въведена на негова орбита със серия гравитационни маневри. Апаратът веднъж прелетял покрай Земята, два пъти – покрай Венера, и три пъти – покрай самия Меркурий.
В нощта на 18 март 2011 година апаратът е влязъл на изчислена орбита около Меркурий, ставайки първият в историята изкуствен спътник на тази планета. Първата снимка е направена от сондата и изпратена на Земята на 29 март.
Четири години по-късно специалистите от НАСА са били принудени да „разбият“ сондата в повърхността на Меркурий – в края на април 2015 година – след изчерпване на запасите от гориво.
