Неврофизиолози за първи път буквално „надникнаха“ в сънищата на мишките и успяха да изяснят, че мозъкът на гризачите постоянно излъчва приятни съновидения за търсенето на парче вкусна храна и за нейното изяждане, се казва в статия, публикувана в сп. eLife.
„Все още не знаем защо мозъкът на мишките конструира тези стимулации. Изглежда, този процес помага на животното да оцени всички възможни планове за действия на следващия ден, да речем да ги обмисли.
Разбира се, не знаем това със сигурност и в близко бъдеще искаме да проверим съществува ли връзка между тези сънища и това, което животното ще прави в бъдеще“, казва Касел Бари (Casell Barry) от Лондонския университетски колеж.
Бари и колегите му изяснили за какво мечтаят лабораторните мишки, като наблюдавали мозъчната им активност по време на сън след дълга серия физически и умствени упражнения в специална клетка лабиринт.
„По време на разходките бозайниците бързо формират карта на местността, която се съхранява в центъра на тяхната памет, в т.нар. хипокамп. Когато спим или почиваме, хипокампът проиграва спомените за нашите разходки по тази карта, което помага тя да се запомни по-добре. Нашите колеги смятаха, че подобни „повторения“ могат да съставят основата на нашите сънища“, добавя Хуго Спиърс (Hugo Spiers), колега на Бари.
Авторите на статията решили да проверят дали това наистина е така. За тази цел те поставили няколко мишки в Т-образен лабиринт. В единия му ръкав имало парче сирене или друга храна, а в другия нямало нищо. Проблемът за мишките се заключавал в това, че двата прохода били заградени с найлон, който пречел на животното да стигне до храната.
Един час след като мишките безуспешно се опитвали да проникнат през бариерата, учените ги поставяли в тъмна клетка, където те заспивали, и следили активността на хипокампа и други региони от мозъка. След като гризачите се събудели, биолозите ги пускали обратно в лабиринта, където вече нямало преграда, и им позволявали да се доберат до храната.
Когато учените анализирали данните за активността на мозъка им по време на сън и втория опит от намирането на храната, те разбрали, че мишките по време на сън си мечтаели за недостъпното парче сирене и разработвали „планове“ да се сдобият с него от левия ръкав на лабиринта, където се намирало то.
„Получените от нас резултати показват, че по време на сън хипокампът реконструира и събития от бъдещето, от това, което трябва да се случи. Тъй като структурата на тази област при човека и мишките е много подобна, това може да обясни защо пациентите с увреден хипокамп изпитват проблеми с предсказването на бъдещето, с въображението и мечтите за още ненастъпилите събития“, продължава Спирс.
Наличието на мечтите на мишките говори, че човекът не е единственото същество, което умее да планира своите действия за доста дълъг период напред, заключават учените
