Мистериозната звезда на Таби намигна отново

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

KIC 8462852. NASA
Ивайло Красимиров

Една отдалечена мегазвезда, която преди време предизвика интерес и предположения за извънземен живот, поради странния си модел на затъмняване и след това връщане на блясъка си, отново повтори това упражнение.

Учените обаче, успяха да разберат, че това, което причинява затъмнението не е извънземна мегаструктура, а просто прах. Все пак астрономът Табета Бояджиян от Държавния университет в Луизиана и колегите й наблюдават внимателно далечната звезда, опитвайки се да разберат какъв е прахът, който я затъмнява периодично и откъде идва. „На 16 март блясъкът на звездата започна да намалява“, съобщават Бояджиян и колегите й в техния блог. Намаляването на яркостта е най-голямото, наблюдавано на звездата от 2013 г., съобщават астрономите.

От 22 март яркостта на звездата започна да се увеличава бързо и почти достигна до нормалното си равнище.

Капризите на звездата КIC 8462852, по-известна като звездата на Таби, наречена така в чест на Бояджиян, са били обект на научно проучване в продължение на години. През 2015 г. изследователите, водени от Бояджиян, съобщават, че космическият телескоп „Кеплер“ е заловил напълно ново явление в звездата на Таби. При нередовни интервали и за странни периоди от време светлината от звездата намалява с 22%. Нищо не може да обясни тази промяна и се появиха най-различни хипотези. Една от теориите беше, че звездата може да бъде заобиколена от извънземна мегаструктура, като например сфера на Дайсън, орбитален набор от слънчеви панели, проектирани от някаква интелигентна форма на живот.

Но изследването на Бояджиян и екипа от астрономи отхвърли тази представа. Учените изучават спектъра на светлината, идваща от звездата, и установяват, че различната дължина на вълната е блокирана от мистериозна оклузия при различни нива на яркост. Това означава, че каквото преминава между звездата и Земята е прозрачно, а не непрозрачна преграда, каквато би била евентуалната мегаструктура. Най-доброто обяснение за това, което би могло да причини затъмняването, според изследователите, е много фин прах в космоса.

Бояджиян и колегите й изследват звездата, като търсят отговорите на въпроси, като как прахът е попаднал около звездата, дали това са вид облаци или може би някакъв пръстен около нея? И откъде произхожда прахът?

Бояджиян и нейният екип имат няколко идеи за това какво представлява този прах. В доклад от 2016 г. те предполагат, че може да идва от сблъсъци между по-големи обекти, обикалящи около звездата като пояс от астероиди. Това обаче може и да не е така, защото сценарият за появата на астероидния пояс трябва да доведе до други явления, като спадане на яркостта на различни дълбочини и дължини, представляващи сблъсъци между обекти с различни размери, каквито обаче не се наблюдават.

Друга възможност е, прахът да бъде следствие от един гигантски удар, като този, който е образувал Луната на нашата Земя. И тази теория обаче, не се вписва добре в модела на затъмняването, който се вижда.

Третият вариант може да бъде мини планетарни тела, които сами да са заобиколени от прах. Това е привлекателна теория, защото малките астероиди или скалисти обекти ще задържат и предпазят праха от разпръскване. Според учените обаче, и тази теория не се вписва много добре в наблюдаваните модели на затъмняване на звездата.

Накрая, последната теория засега е, че прахът обикаля в много неравномерна, елиптична орбита, като комета и всъщност според изследователите, това дори може да е разрушена комета. Тази хипотеза съвпада с модела на затъмняване на звездата, ако предположим, че каквото и да се е разпаднало, кометата го е ударила с достатъчно сила, за да „рита“ опашката си напред. Ако частиците в опашката са достатъчно големи, те биха могли да поддържат тази ориентация на кометата в обратна посока, дори срещу електромагнитните сили на звездата, вярват изследователите.

Последното наблюдавано затъмняване на звездата започна бавно и завърши с бързо увеличаване на яркостта, написаха в блога си Бояджиян и нейният екип. Прахът намиращ се отзад на опашката на кометата и след това по-големите парчета от разбитото тяло биха обяснили този модел на затъмняване и после бързо връщане на блясъка на КIC 8462852, пише изданието Space.com.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори