Човечеството все още е печално повърхностно в своите знания за Вселената.
Ето например, знаете ли къде се намираме?
В Млечния път – тази галактика със спирални ръкави, в която има 100-200-300 милиарда звезди и още повече планети. Но къде е разположен самият Млечен път?
Заедно с близката спирална галактика Андромеда (която е на почти 2,5 млн. светлинни години от нас) Млечният път влиза в състава на Местната група галактики. Участниците в последната, на брой повече от петдесет, са тясно свързани помежду си гравитационно. Местната група се протяга на повече от 3 млн. светлинни години, но за „населението“ извън нейните предели и близките съседи на нашата галактика ние все още знаем много малко.
Астрономът Маршал Маккол от Йоркския университет (Канада) се е опитал да запълни тази празнина. В работата му са фиксирани всички ярки галактики, отстоящи до 35 млн. светлинни години от нас.
„Всички ярки галактики в радиус от 20 млн. светлинни години, включително нашата, са организирани в „Местния лист“, който има 34 млн. светлинни години диаметър и дебелина едва 1,5 млн. светлинни години – казва Маккол. – Млечният път и Андромеда са заобиколени от 12 големи галактики, построени в пръстен с размери около 24 млн. светлинни години.“
Близките до нас галактики на 20 млн. светлинни години съдържат редица ярки галактики. образуващи пръстен, в центъра на който се намира Млечният път.
© Marshall McCall/York University
12 от 14 големи галактики от „Местния лист“, включително Млечния път и близката му съседка, са спирални, с плътни дискове, и тук все още се образуват звезди. Останалите две са неплътни елиптични галактики, при които звездообразуването е останало в миналото.
Те са разположени на различни страни от споменатия „пръстен“, който Маккол на шега нарича „Съвета на гигантите“. Както смята ученият, материалът , изхвърлен от тези структури, може да е подхранил навремето Местната група, като е спомогнал за създаването на големи дискове от рода на тези, които имат Млечният път и Андромеда.
В „Съвета на гигантите“, разказва Маккол, посоката на въртене на галактиките е разположена около малък пръстен в небето. Това е доста необичайно и може да се дължи на гравитационното взаимодействие между Млечния път и Андромеда, което е било много по-голямо в миналото – преди милиарди години, когато Вселената е била съществено по-малка, а дистанцията между галактиките – много по-къса.
Пръстенът, погледнат отстрани.
© Marshall McCall/York University
В същото време самото образуване на структурите, подобни на „Съвета на гигантите“, ученият отнася към влиянието на високите концентрации тъмна материя в тази област от пространството. Те са станали център за привличане за обичайната материя, където от нея по-късно са се образували галактики.
Разпределянето на тъмната материя във Вселената, което напомня структурата на гъба, и плоските „листове“, заобиколени от „празни“ области, според астронома нелошо описват устройството на Местния лист.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
