На санскрит вимана означава „колесница на боговете“ или „самоходна въздушна кола“. В древните санскритски текстове е пълно с препратки към тези легендарни летателни апарати. Виманите са споменати както в известната книга Виманика Шастра, така и във великия индийски епос Махабхарата:
„ …те отново поглеждат към града си и чрез магьосничество излитат към небето, града и навсякъде… техният небесен, божествено сияещ, летящ град, който може да се движи навсякъде, сега отива под земята, след това се носи в небето, движи се диагонално с голяма скорост, или се потапя в океана. [3(35)170.20-25]“
Wikimedia Commons
„На тази, подобна на слънцето, божествена, чудотворно работеща колесница [Арджуна] летеше щастлив нагоре, в същото време ставайки невидим за смъртните, които ходеха по Земята и тогава видя хиляди от прекрасните въздушни колесници. [3(32)43]“
Доказателства за древни ядрени оръжия могат да бъдат открити отново в пасаж от Махабхарата:
„Седем изгарящи слънца, появяващи се на небосвода, изпиха цялата вода в моретата и реките на Земята… Този огън, наречен Самвартака и подпомогнат от неблагоприятен вятър, изяде света, разпростирайки се на стотици и хиляди йоджани“. Една йоджана се равнява на 8 до 13 километра…
Повече за изключителните легенди на древните индийци можете да научите в Древните.
