Наблюдения на поведението на газовопраховата опашка на кометата Енке със сондите STEREO помогнали на астрономите да изяснят, че в празнината между планетите в Слънчевата система „вилнеят“ мощни бури и вихрушки, става ясно от статия, публикувана в Astrophysical Journal.
„Слънчевият вятър около Земята е около 70 пъти по-горещ, отколкото трябва да бъде теоретично, ако се опираме на температурата на слънчевата корона и на това, колко силно той се разширява според движението през празнината.
Това, откъде идва излишната топлина, оставаше загадка за физиката на слънчевия вятър в продължение на дълги десетилетия“, казва Крейг де Форест (Craig DeForest) от Югозападния изследователски институт в Боулдър (САЩ).
Де Форест и колегите му разкрили тази загадка и обяснили няколко други необичайни черти в живота на Слънчевата система, като наблюдавали кометата Енке с двойката спътници STEREO, изпратени от НАСА за наблюдения на „времето“ на Слънцето.
Тази комета, открита през 1783 година от немския астроном Йохан Енке, на всеки три години се сближава със Слънцето на опасно за нея разстояние, в резултат на което нейната кома – светещият газовопрахов диск – се разраства до големи размери. Този голям, но при това плътен шлейф взаимодейства със слънчевия вятър, огъва се и се променя под налягането на газа и ускорените частици, изхвърляни от Слънцето, обясняват учените.
През 2007 година срещата между Енке и Слънцето се състояла в тази точка от празнината в Слънчевата система, която виждали и двете сонди STEREO, което позволило на учените за първи път да видят триизмерна карта на това, как се движи слънчевият вятър и как взаимодейства той с йоните в опашката на кометата.
Анализът на тези снимки разкрил неочаквана картина – оказало се, че пространството между Слънцето и Меркурий не се явява празно, а е запълнено с различни турбулентни вихри и бури. Тяхната сила била достатъчна, за да „закипи“ слънчевият вятър до необходимата температура 10 пъти или дори повече.
Както признават учените, източникът на тази турбулентност засега остава неизвестен. По думите им шанс да разкрият тайната на тези загадъчни бури в празното пространство на Слънчевата система ще се появи през 2018 година, когато НАСА изпрати към Слънцето сондата SPP, която ще се сближи със светилото на разстояние девет негови радиуса и ще изучи състава на плазмата и средата около него.
