Еколози и природозащитници отдавна бият тревога, че нашата мила планета Земя се приближава към точката, от която няма връщане назад. Сега географът и еколог Ърл Елис от университета на Мериленд (САЩ) опровергава тази идея.
Създава се впечатлението, че човекът е преобразувал биосферата в такива мащаби, каквито нашите предци не са и сънували – ние разхищаваме, копаем, горим, строим, опитомяваме, довеждаме до измиране, замърсяваме и дори променяме климата.
Едни еколози смятат, че сме на прага на преломния момент – този праг, след който цялата биосфера ще премине в ново и основното – нежелателно за нас състояние. Други, включително Елис, са убедени, че подобни твърдения нямат теоретични или емпирични основания. Вторият лагер учени се опасяват, че вярата в съществуването на такава точка може да тласне екологичната наука в грешна посока.
Да, преломни моменти съществуват, казва Елис, но на ниво локални и регионални екосистеми. Например, ако добавим в езерото хранителни вещества, екологичните му свойства в течение на известно време ще си останат предишните, но след това ще се променят. От чиста водата ще стане мътна, едни групи животни и растения ще бъдат заменени от други. Може да се върне предишното състояние на езерото, но за това ще бъдат необходими титанични усилия.
Сред най-известните примери на подобни трансформации е колапсът на коралови рифове заради окисляване на океана и промени на екосистеми в резултат на изчезването на някой доминиращ вид или появата на нов.
Изглежда логично, че подобно нещо може да се случи и с биосферата като цяло. Защо не?
Преломният момент настъпва, когато отговорът от различни части на системите на външното въздействие става нелинейно и синергично, тоест когато реакцията на елементите засилва това въздействие. Затова или външното въздействие следва да се прилага еднакво към цялата система, за да реагира всяка част от нея по един и същи начин, или елементите на системата следва да се намират в тясна взаимовръзка, за да се прояви синергичният ефект. Или и едното, и другото.
Елис смята, че по отношение на биосферата тези условия не се наблюдават. За преломен момент е необходимо антропогенният натиск върху природата да се разпределя равномерно по цялата планета, за да реагират всичките системи едновременно и по еднакъв начин.
Очевидно е, че планетата различно се отзовава на нашите усилия да я променим – на едно място става горещо и сухо, а на друго – прохладно и дъждовно. Но дори ако цялата Земя се нагрява да речем еднакво, отбелязва Елис, това не би довело до глобална, съгласувана екологична промяна, тъй като локалните екосистеми винаги реагират различно на антропогенното въздействие и често по противоположен начин.
Не по-малко очевидно е, че живите организми и екосистемите от различни биоми и различни континенти не са силно свързани помежду си. Взаимодействието на животните, растенията, микроорганизмите е ограничено от големи разстояния и естествени прегради от рода на океани и планински вериги. Независимо от появата на самолетите, нито един вид така и не е успял да колонизира всички биоми на Земята без изключение, дори могъщата хлебарка. Освен това усвояването на Земята от човека води до раздробяване и дори изчезване на местообитания, което силно пречи на глобалната взаимовръзка между животните и растенията.
Елис не отрича, че човешката дейност води до дългосрочни изменения на биосферата. Но екосистемите реагират различно и реакцията на биосферата на антропогенния натиск е просто сбор от всички изменения, засягащи всяка екосистема и всеки вид поотделно.
Затова според учения екологията следва да се върне на локално и регионално ниво. Именно те играят ключова роля в опазването на околната среда и управлението на природните ресурси. Ако искате да спасите биосферата и да избегнете позора пред лицето на идните поколения, действайте глобално, но спасявайте конкретни екосистеми и видове, заключава Елис.
Източник: NewScientist
