Може ли изкуственият интелект да реши глобалните проблеми в образованието?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

school-298680_640
Ивайло Красимиров

Роботите ще заменят учителите до 2027 г.

Това е смелото твърдение, което направи Антъни Селдън, британски експерт по образованието, на британския научен фестивал през септември.

Селдън може да е първият, който определя такъв конкретен краен срок за автоматизирането на образованието, но не е първият, който отбелязва потенциала на технологиите да заменят човешките работници.

Независимо дали “роботите” ще са под формата на изкуствено интелигентни (AI) софтуерни програми или хуманоидни машини не е особено важно. Изследванията показват, че технологията е способна да автоматизира огромна част от работните места в световен мащаб, нарушавайки световната икономика и оставяйки милиони безработни.

Кои точно работни места са до най-голяма степен застрашени все още е предмет на дебат.

Някои експерти предлагат автономните системи да ни заместват само на работни места,  които са неподходящи за хора – онези, които са скучни, мръсни и опасни. Това вече се случва.

Роботите разчистват последици от ядрени аварии и навлизат активно в строителството. Работата на бюро обаче изобщо не е имунизирана към превземането от роботите – машините заместват успешно финансовите експерти, често превъзхождат лекарите и се конкурират отлично с рекламистите.

Уникалните изисквания към учителите в началните и средните училища правят тази позиция различна от много други работни места, изложени на риск от автоматизация. Учениците учат по различен начин и един добър учител трябва да се стреми да преподава уроците по начин, който резонира с всяко дете в класната стая. Някои ученици могат да имат поведенчески или психологически проблеми, които възпрепятстват или усложняват този процес. Други могат да имат родители, които са твърде ангажирани или напротив – не достатъчно заинтересовани от тяхното образование. Ефективните учители трябва да могат да се движат по тези многобройни препятствия, като същевременно задоволяват често променящите се изисквания на учебната програма.

Накратко, работата изисква учителите да имат почти свръхчовешки нива на емпатия и организация. Създаването на роботизирани учители, които да отговарят на всички тези изисквания, може да е голямо предизвикателство, но дали в края на краищата тези AI учители не биха могли да решат най-разпространените и системни проблеми в образованието?

През 2015 г. Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) прие Програмата за устойчиво развитие за 2030 г. – план за премахване на бедността чрез устойчиво развитие. Една от целите, записани в дневния ред, е да се гарантира, че всички в света имат равен достъп до качествено образование. Специфичните цели включват напълно безплатно начално и средно образование, достъп до съвременни учебни заведения и преподаване от квалифицирани учители.

За някои държави ще е по-трудно да постигнат тези цели в сравнение с други. През 2014 г. около 9% от децата на възраст между 5 и 11 години не са ходили на училище, според същия доклад на ЮНЕСКО. За децата в средното училище (на възраст от 12 до 14 години) този процент достига 16%. Повече от 70% от тези деца, които са извън училище, живеят в Южна Азия и в Африка на юг от Сахара. В Африка, на юг от Сахара по-голямата част от училищата изобощо нямат електричество нито питейна вода, а в между 26 и 56% от учителите не са квалифицирани.

За да изпълни целта на ЮНЕСКО за равен достъп до качествено образование, светът се нуждае от много повече квалифицирани учители. Организацията съобщава, че се нуждаем от нови 20,1 милиона преподаватели в началните и средните училища, като същевременно намерим заместници на други 48,6 милиона, които се очаква да напуснат през следващите 13 години поради пенсиониране, прекратяване на временен договор или желание за различна професия с по-добро заплащане или по-добри условия на труд.

Това са … много учители. Така че е лесно да се види привлекателността на използването на роботизиран учител, който да запълни тези пропуски. Разбира се, нужни са много време и пари за автоматизиране на цялата професия. Но след първоначалните разходи за разработка, няма да има разходи за заплати. Спестените пари могат да покрият други належащи разходи, свързани с осигуряването на безплатно обучение на всички младежи.

Дигиталните учители няма да имат нужда от свободни дни и никога няма да закъсняват за работа. Администраторите могат да качват промени в учебните планове в целия флот на инструкторите на AI и системите никога няма да правят грешки. Ако са програмирани правилно, те няма да проявяват никакво отклонение спрямо учениците въз основа на пол, раса, социално-икономическо положение, личностни предпочитания или други съображения.

Все още имаме да изминем дълъг път, преди такива учители да влязат в класните стаи.

Образователните системи са “само толкова добри, колкото учителите, които осигуряват практическото образование”, заявява ЮНЕСКО, а днешните роботи просто не могат да се сравняват с учителите. Всъщност те няма да могат да издържат сравнение поне през следващото десетилетие, твърди Роуз Лъкин, професор в университетския колеж London. Учителите разчитат основно на социалното взаимодействие, за да разбират нуждите и да подкрепят своите ученици, продължава Лъкин и досега никаква цифрова система не може да се конкурира с човек в тази сфера.

Възможно е обаче никой робот да не е достатъчно добър, за да замени напълно учителите. “Не вярвам, че някой робот може да изпълни широкия спектър от задачи, които един учител извършва ежедневно, нито пък вярвам, че някой робот ще развие огромния репертоар от умения и способности, които човешкият учител притежава”, каза Лъкин ,

Има голяма логика в твърденията на Лъкин. Машините могат да се справят с различни задачи, но все още дори не сме се доближили до създаването на изкуствена обща интелигентност (AGI) – машина, която може да отговори на трудните въпроси извън обхвата на конкретния урок. Днешните роботи нямат съпричастност и нито способност да вдъхновяват, което е ключово за един учител в класната стая.

Това обаче не означава, че роботите няма да заменят учителите. Почти няма проучвания, които да сравняват работата на учителите и роботите и затова не е ясно колко по-добре се справят хората.

Във всеки случай, Лъкин предлага компромис: AI и автоматизираните системи могат да имат ролеви функции в образователната система. Това би позволило на учителите и учениците да се възползват от технологията по начини, които ще са от полза всички и няма да има нужда да се притесняваме от липсата на надзор.

За учителите класната стая е всичко друго, но не и спокойствие. Децата се кикотят по време на час, викат, шумолят – учителите трябва да се съревновават с хаоса, за да накарат учениците да учат. Учителите поемат работата си вкъщи, прекарват вечерите си и уикендите си, планирайки уроци и в проверка на контролни и класни.

Какво би било, ако AI може да действа като допълнителен чифт ръце в класната стая? Това е идеята, която Лъкин и нейният съавтор излагат в наскоро публикувана статия. Този AI асистент би могъл да поеме управлението на по-рутинните задачи. Това би могло също да помогне на учителите да създават нови уроци чрез бърз автономен достъп до онлайн учебни ресурси, които да са подбрани въз основа на нуждите на учениците и конкретната учебна програма на училището.

Намаляването на работното натоварване на учителите ще редуцира стреса. Това би могло да ограничи „прегарянето“, което изостря недостига на учители и прави позицията непривлекателна. В своя доклад Лъкин прогнозира, че всеки учител може да има свой собствен AI асистент през следващото десетилетие.

Източник: futurism.com

 

Article Categories:
Футурология

Comments are closed.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори