Данните за автономната способност на сърцето за възстановяване на загубените клетки предизвикват все повече съмнения.
Науката не спира опитите да пробуди регенеративни способности в сърцето – дори не е нужно да обясняваме колко медицински проблеми може да реши това.
В последните години изследвания от такъв род често се позовават на статия, публикувана през 2011 г. в Nature. Нейните автори твърдят, че са успели да постигнат самовъзстановяване на сърдечния мускул на новородени мишки след операция.
Появата на нови клетки в сърцето на бозайниците е възможно само по време на вътреутробното развитие и стволовите клетки в сърцето заспиват веднага след раждането. Но през 2011 година учените открили възстановяване на клетки именно при току-що родени мишки.
Възстановяването на сърцето протичало не със стволови, а с обикновени, зрели мускулни клетки, при които се събудила способността за делене. Ясно е, че всички веднага заговорили за възстановяване и на човешкото сърце, щом при мишките всичко било наред.
Но не е изключено да се наложи да се разделим с мечтите за регенериращо се сърце. Дите Андерсен и колегите ѝ от университета на Южна Дания опитали с точност да възпроизведат станалата вече легендарна работа с мишките. При еднодневни мишки трябвало да се отстранят около 15% от сърдечната тъкан близо до върха на лявата камера, след което оставало само да се наблюдава как сърцето ще възстанови своята анатомия и функции, за което се изисквали 21 дни.
Този път не било забелязано никакво възстановяване на функциите, но пък открили друго: сърцето обраствало не с мускулни клетки, а с обикновен белег, който се образува например след инфаркт. Резултатите от експеримента са публикувани в сп. Stem Cell Reports (pdf).
Разбира се, авторите на статията от 2011 година побързали да се усъмнят в новите данни, като ги приписали не неумелото изпълнение на експеримента. Освен тях се отзовали и други изследователски групи, които също опитали да възпроизведат регенерацията на сърцето.
Според Бернхард Хуубнер от Института по молекулярна биотехнология (Австрия) неговият екип също не успял да получи достоверни резултати – в голяма степен поради това, че мишките често умирали след операцията.
От друга страна, някои учени успешно възпроизвели сърдечната регенерация. Според Ричард Лий от Харвард (САЩ) няма нищо чудно, че различните лаборатории имат различни резултати – при хирургично отстраняване на част от сърцето влияят множество фактори, които могат да помогнат както за регенерация, така и за зарастване с белег, и не може да се каже предварително кой процес ще вземе връх.
Общо взето, както можем да се убедим, въпросът за регенерацията на сърцето няма еднозначен отговор. Сега повечето лаборатории, занимаващи се с този проблем, експериментират с предизвикване на инфаркт, което е по-естествено увреждане, отколкото изрязването на част от сърцето.
Колкото до гореописания метод, то анализът на причините, поради които различните изследователи получават разминаващи се резултати, може да бъде полезен само в разбирането на физиологията на сърцето, но не и за строго методологични цели.
Засега не може да става и дума за клинична регенерация на сърце, докато методите и резултатите не бъдат съгласувани така, че да се изключат всички възможни „изненади“.
