Свикнали сме да смятаме, че мозъчната кора е разделена на функционални зони, тоест различните й участъци са предназначени за изпълнението на различни задачи. Но в последно време невробиолозите все по-често изказват съмнения, че нашият мозък се състои от множество специализирани участъци.
Наскоро писахме за резултатите на учените от Католическия университет в Льовен (Белгия), които са открили в мозъка неспецифични вълни на активност, разпространяващи се по цялата кора независимо от вида стимул. Още едно изследване на тази тема се появи в сп. Nature Neuroscience, където учените от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) описват как мозъкът се концентрира върху текущата задача.
В експеримент учените моделирали ситуация, в която ние в бързане търсим из дома си ключовете или скрилата се котка, или се опитваме да забележим сред тълпата познат, който ни е определил среща. Доброволците гледали видео, в което било необходимо да открият конкретен човек или конкретен автомобил – при забелязване на обекта те натискали бутонче. Процесите в мозъка им в този момент се проследявали с магнитно-резонансна томография. Трудността била да се анализират измененията в активността на различните зони – изследователите наблюдавали едновременно 50 000 участъка от мозъка, които реагирали различно на 935 обекта и действия във видеоклиповете.
В мозъка има зони, предназначени за разпознаване на различни обекти – растения, животни, хора, сгради и т.н. Но ако се появи задача да се открие човек, всички сякаш забравяли за главните си функции и започвали да търсят човека, присъединявайки се към „човекоразпознавателната” зона. Същото се случвало, ако трябвало да се открие автомобил. Тези промени засягали не само зрителните участъци от мозъчната кора – в търсенето на обекта се втурвали и участъците от префронталния кортекс, отговарящи за абстрактното мислене, дългосрочното планиране и други висши когнитивни функции.
Тоест, заключават авторите на експеримента, мозъчната кора изобщо не изглежда като строго разчертана карта с ясни граници между регионите. От функционална гледна точка тя представлява нещо от рода на непрекъснато динамично семантично поле – едно и също значение, един и същи обект може да се възприема от различни зони на кората и дори такива, които не са предназначени за визуално разпознаване на предмети. Участъците от кората са многофункционални и текущата им функция се определя от вниманието.
Тук веднага възниква въпросът: откъде се взема вниманието и как то управлява динамиката на кората – ние постоянно превключваме от едно нещо на друго и е необходим много точен механизъм, който да оценява колко ресурси от кората се изискват в конкретния случай и как да се фокусират те върху задачата. Във всеки случай е разбираемо защо не можем да мислим едновременно за две неща – ако с всички сили търсим загубената котка, няма да ни останат свободни ресурси, с които да планираме например предстоящия уикенд.
Вижте още:
Напълно е възможно така да стоят нещата и с висшите когнитивни функции – когато върви по улицата, замисленият човек лесно може да се блъсне в стълб, защото в този момент дори зрителните му анализатори ще бъдат отдадени на решаването на някоя абстрактна задача.
Източник: Калифорнийски университет в Бъркли
