Всеки ще ви каже, че главната разлика между човека и животното е в развития мозък, който ни позволява да анализираме ставащото в околния свят и да мислим абстрактно.
Но резултатите от ново изследване показват, че в сравнение с мускулите, мозъкът на човека не се е придвижил толкова напред в еволюционната стълба в сравнение със същите органи и тъкани при приматите. При това нашите мускули значително са отслабнали, а нашият предел на сила с времето се е снижил.
Авторите на новото изследване, публикувано в сп. PLOS Biology, се занимавали с изучаване на метаболизма на мозъка и тялото на човека. Човешкият мозък, както се изяснило, се е развивал четири пъти по-бързо, отколкото мозъка на шимпанзето, но мускулите на тялото ни еволюирали още по-бързо – осем пъти в сравнение с другите примати.
„Това е доста рязко изменение както на мозъка, така и на мускулите. Първоначално искахме да използваме мускулите в качеството на контролен показател, с който можем да сравняваме мозъка, но какво беше нашето учудване, когато открихме, че те са се развивали по-бързо“, разказва съавторът на изследването Филип Хайтович от Шанхайския институт за биологични науки.
Международен екип изследователи анализирали над 10 000 различни метаболита в тъканите на четири вида – човек, шимпанзе, макак и мишка. Докато голяма част от тъканите се развивали по същата схема, както и измененията в генома, мускулната тъкан тръгнала по друг еволюционен път.
Биолозите изключили начина на живот от факторите, влияещи на такива изменения, посредством експеримент. Макаците били сложени на „мързелива“ диета с голямо количество мазна храна и не били натоварвани с физически упражнения. При тази група примати едва 3% от измененията се дължали на такъв начин на живот.
Получавайки неочаквания резултат, учените си задали въпроса, каква е връзката между мозъка и мускулите, тяхното еволюционно развитие? Те предположили, че човек може бързо да се сдобие със слаби мускули, за да направи основен акцент върху „силния“ мозък. Хепотезите отново може да са стотици, но авторите заложили на това, че човекът е пожертвал силата на тялото заради „силата на духа“.
За провеждането на още един експеримент биолозите поканили баскетболисти от университетски отбор и професионални алпинисти. Доброволците трябвало да премерят мускулна сила с шимпанзета и макаци. Независимо от всички тренировки, успели да повдигнат само половината от теглото (спрямо размерите на тялото), което без усилие било вдигано от маймуните.
Така се получава, че човек, макар да е изпреварил маймуните в развитието на мускули, силата му от това не е нараснала, а обратно – намаляла е. Биолозите казват, че това е, което ни се е наложило да пожертваме заради развитието на съзнанието.
Впрочем някои учени смятат, че човек може да надмине своите далечни предци в изпитание по издръжливост, и тогава ще се наложи да се направят нови еволюционни предпоставки на нашите способности.
Хайтович казва, че уникалността на новото изследване се заключава в това, че то се опира не на генетични данни, както повечето еволюционни изследвания днес, а на метаболоми. Изучавайки продуктите на метаболизма, учените могат да надникнат в аспекти, недостъпни за генетиката.
Търсенето на разлики в метаболомиката на човека и животното ще доведе до разбиране на природата на различни заболявания, свързани с обмяната на веществата.
