Музиката наистина може да излекува тялото и душата ни. Във връзка с повтарянето на тази стара истина не можем да минем без една статия, появила се тия дни в сп. Trends in Cognitive Science. В нея Мона Лиза Чанда и Даниел Левитин от университета Макгил (Канада) анализират над 400 изследвания, посветени на лечебната сила на музиката, и стигат до извода, че музиката наистина има такава сила.
Без сами да забелязваме, използваме музиката за терапевтични цели, слушайки нещо ритмично за умствена и физическа мобилизация или радостно и светло, за да разсеем депресията. Музиката понякога се използва дори за премахване на болката.
Всичко това се приема скептично от мнозина – музиката е прекалено нематериална субстанция, за да оказва забележително влияние върху физиологията. Но има един начин да разберем влияе ли тя върху психофизическото състояние. За това е необходимо да надникнем в неврохимическата лаборатория на мозъка.
На всеки сигнал отвън откликва активност от невроните, а тя е свързана с циркулацията на невромедиаторите. Музиката, естествено, също трябва да предизвиква промени в тяхната работа и на този въпрос са посветени доста трудове. Според изследователите, които са ги анализирали, музиката влияе върху няколко неврохимически системи. Има например цели петнайсет изследвания, в които се говори, че нивото на стресовите кортизолови хормони спада след слушане на релаксираща музика.
Тези системи осигуряват работата на четири функционални зони на мозъка. Първата се формира от системата за подкрепа, центъра за удоволствие и мотивационните области, втората отговаря за стреса и възбудата, третата е свързана с имунитета, а четвъртата – със социалните връзки.
Различните характеристики на музиката очевидно влияят на различни центрове. Например ритмичните упражнения помагат да се забави развитието на възрастовите изменения в мозъка и тук очевидно става въпрос за ритмичната активност, която музиката възбужда в невронните зони, отговарящи за имунитета. Тоест препоръчва се на по-възрастните не просто да си общуват взаимно, но и да си музицират дружно на различни ударни инструменти.
Груповото пеене например подпомага отделянето на окситоцин, който отговаря за укрепването на социалните връзки. Това, че пиянските песни подпомагат сродяването на душите, се знае отдавна, но както виждаме, то си има сериозно неврохимическо основание. Окситоцинът сработва не просто при колективните занимания, а именно при музикалното (вокално) прекарване на времето.
При свалянето на стреса музиката може да бъде дори по-ефективна, отколкото медикаментите – оказва се, че слушането на музика преди операция успокоява пациента по-силно от валиум. А безспорно музикалната антистресова терапия е за предпочитане пред медикаментозната – и по стойност, и по липса на странични ефекти.
Разбира се, има множество учени, които се занимават с психофизиологията на възприятието на музиката, и те не са стигнали до конкретни резултати. Често въздействието на музиката се оказва слабо или се проявява по непряк начин с много ограничения. Но дори с тези уговорки е ясно, че слушането на музика може да даде положителен физиологичен ефект.
Източник: McGill University
