Човекът е любознателно същество, а тайнственото и непознатото го привличат с неудържима сила. Точно като чудовищната гравитация на черните дупки. А тия космически обекти безспорно са едни от най-загадъчните места във Вселената. Някои са толкова масивни, че изкривяват пространството и времето, и са толкова плътни, че техните центрове се наричат „точки на безкрайността“.
И са черни като катран – невъзможно е да се види подобно чудо току-така, освен ако не „засвети“, докато без капчица жал разкъсва някоя звезда. Какво се случва с нея после? Къде отива и какво има там? Подобни въпроси си задават и немалко любители на адреналина, готови да се хвърлят в пастта на някое вселенско чудовище поне на теория.
Астрофизици предупреждават, че пътешествието в някоя от черните дупки няма да прилича на лятна почивка, информира Livescience.
„Ако опитате да проникнете в черна дупка, тялото ви най-вероятно ще напомня на паста за зъби, изстискана от тубичката“, твърди астрофизикът Чарлз Луи, който работи в американския музей Natural History’s Hayden Planetarium.
Луи обяснява, че когато обектът пресича т.нар. хоризонт на събитията на черната дупка (нейната външна граница, или както още се нарича – точката, от която няма връщане), влиза в сила същата физика, която предизвиква приливите на Земята.
Силата на гравитацията намалява с разстоянието, затова лунното притегляне, когато Луната е близо до Земята, е много по-силно, отколкото по време на отдалечената фаза. Самата Земя не се премества от лунното притегляне, но водата на повърхността й се разпространява по оста на гравитационната област. „Това е въздействието на лунните фази на приливите“, пояснява Луи.
Около черна дупка с размери примерно колкото Земята периодичните природни сили са увеличени до невероятни мащаби. „Скачайки с главата напред в черната дупка, темето ви ще изпитва несравнимо по-голяма гравитация, отколкото пръстите на краката ви. Такъв ефект би ви накарал да се разтегляте все повече и повече“, казва сър Мартин Рис, британски астрофизик.
© ESA
„В крайна сметка ще се превърнете в поток субатомни частици, засмукани в черната дупка. Тъй като мозъкът ви ще се разпадне на съставните си атоми почти веднага, то по-скоро няма да можете да се любувате на околния пейзаж, след като прекачите прага на черна дупка с размерите на Земята.“
Но ако сте упорити и задължително искате да разберете какви ще са усещанията ви при посещение в пространство-времева аномалия, препоръчва ви се да си намерите по-голяма дупка. По-големите по размери черни дупки имат по-малка критична повърхност.
Какво е черната дупка
Черната дупка е област в Космоса, чиято гравитация е толкова силна, че дори светлината не може да я напусне. Според общата теория на относителността на Айнщайн достатъчно количество маса при висока плътност изкривява пространство-времето така, че то става бездънна яма, от която нищо не може да излезе. Около черната дупка има повърхнина, която се нарича „хоризонт на събитията“. Светлината (или материята), попадаща зад тази граница, остава в черната дупка.
Черните дупки се делят на два типа – черни дупки със звездна маса, възникващи при колапс на масивни звезди (с поне 3 слънчеви маси), и свръхмасивни черни дупки, които се намират в центровете на галактиките (с милиони до милиарди слънчеви маси).
Смята се, че в центъра на нашата галактика – Млечния път, е разположена свръхмасивна черна дупка с 4 млн. слънчеви маси (Стрелец А).
„Ако имате на разположение черна дупка с размерите на нашата Слънчева система, тогава периодичните сили на „хоризонта на събитията“ не са толкова силни, че да ви дематериализират веднага. Така ще можете фактически да поддържате своята цялост“, твърди Луи.
В такъв случай ще можете да изпитате ефекта на изкривяване на пространство-времето, предсказано от общата теория на относителността на Айнщайн.
„Преди всичко, когато попаднете в черната дупка, вие ще се приближите до скоростта на светлината.
Следователно колкото по-бързо се движите през Космоса, толкова по-бавно ще се движите във времето – казва той. – Освен това има други неща, които са попаднали в черната дупка преди вас и които изпитват много по-голямо „изместване на времето“ в сравнение с вас.
Така, гледайки в дупката, ще виждате всеки обект, който е попаднал в нея в миналото. И точно по същия начин, ако погледнете назад, ще бъдете в състояние да видите всичко, което някога ще попадне в черната дупка след вас.“
В съответствие с тази теория в края на краищата ще стигнете до такова място, където ще можете да виждате цялата история – от Големия взрив до далечното бъдеще едновременно.
