На косъм: 35 метров астероид мина на 84 хиляди километра от Земята

Учените са проследили повече от 600 хиляди астероида в Слънчевата система. Винаги има някой, който се приближава особено близо до Земята. В нощта на събота срещу неделя, точно в 4,24 часа българско време, космическа скала на име 2016 QA2 е профучала на 84 000 км от Земята.

84 хиляди километра звучи като безопасно разстояние, но в космически измерения си е направо нищо. За сравнение: диаметърът на Земята е 12 хиляди километра, геостационарните сателити летят на 36 000 километра разстояние, разстоянието до Луната е 380 хиляди километра.

Приближаване на астероиди до няколко десетки хиляди километра се случват често. През февруари 2013 астрономите съобщиха за дистанция от едва 28 000 км, а през септември 2014 един астероид мина на 40 000 км.

Предупреждение за неделното прелитане нямаше, защото астрономите открили астероида буквално часове преди това. Той е прелетял с 10 км/секунда покрай нас. С диаметър от 34 метра астероидът просто е бил прекалено малък, за да бъде засечен по-рано.

34 метра диаметър звучи като малък обект, но може да е бил и 50 метров или 20 метров – големината не може да се определи с такава прецизност. Ако астероидът беше уцелил Земята, това нямаше да се размине без последици.

Например астероидът, който се взриви над Челябинск на 15 февр. 2013 г. беше 20 метров. Това беше достатъчно да изпочупи прозорците на хиляди сгради, а ранените бяха повече от 1000 души.

„Обекти с такива размери могат по всяко време и без предупреждение да ударят Земята“, обясняват учените. В зависимост от плътността и състава си, те могат да ударят земната повърхност и да оставят голяв кратер. Ако това се случи в населен район, може да има жертви.

Енергията, която се освобождава при подобно навлизане в атмосферата е особено важен въпрос. Решаващи в случая са масата на астероида, материалът (метал или камък), както и траекторията и скоростта.

За най-голям такъв удар в по-ново време се счита събитието в Тунгуска от 30 юни 1908 г. Тогава в руската тайга се случва гигантска ексползия, която остава необяснена докрай и до ден днешен.

Ако подобен обект се приближи към Земята, човечеството е безсилно. Има идеи за защита от астероиди с помощта на водородни бомби – да бъдат разрушени или отклонени от траекторията си. Тестването на нещо подобно обаче, първата крачка към система за защита е все още далеч напред в бъдещето.

Дори хипотетично погледнато, могат да бъдат отклонени обекти, за които се знае. Точно в това е проблемът, както показва случаят с 2016 QA2. Има траектории, които са трудни за откриване и наблюдение от Земята. При всички случаи ловците на астероиди имат още много работа.