Преди около 800 000 години на повърхността на Плутон може да са присъствали реки и езера от течен метан и азот, а от неговата гъста атмосфера може да са се изливали истински дъждове, заявиха учените на годишната конференция по изучаване на Луната и планетите в американския Уудлендс.
„Плътността на атмосферата на Плутон се е променяла рязко в последните няколко милион, а може би и милиард години. Тези колебания ни казват, че в миналото вероятно по повърхността на Плутон са текли потоци“, казва Алън Стърн (Alan Stern), ръководител на мисията „Нови хоризонти“.
Оста на въртене на Плутон е наклонена към плоскостта на неговата орбита на екстремните 120 градуса, благодарение на което „зимните“ и „летните“ сезони на планетата джудже се променят изключително рязко на всеки 248 години, които Плутон изразходва, за да направи едно завъртане около Слънцето.
Благодарение на този наклон на оста полярните региони на Плутон покриват просто гигантска територия и техните граници се простират до тези ширини, където на Земята са разположени субтропичните климатични пояси. Териториите, намиращи се тази космическа полярна област, не виждат светлина през зимата не за няколко месеца като Арктика и Антарктида, а по няколко десетки години.
Както смятат учените от екипа на „Нови хоризонти“, подобни климатични колебания в миналото може да са довели до глобално преустройство в атмосферата на Плутон и в това, как изглежда неговата повърхност. Подобни цикли, както сочат изчисленията на планетолозите, могат да продължават по няколко милиона години.
По думите на Стърн на повърхността на леденото „сърце“ на Плутон, в долината Спутник, присъстват доста необичайни обекти, които очевидно се явяват замразени езера и корита на реки, които преди 800-900 хиляди години са били пълни с течен азот.
Тяхното съществуване е било възможно благодарение на това, че атмосферата на Плутон по това време е била много по-плътна от днес. В някои точки от повърхността, постоянно осветявани от Слънцето, нейното налягане е било 5–40 пъти по-високо, отколкото днес на Марс. Тази цифра е около 10 000 пъти по-голяма от текущите показатели на въздушната обвивка на „царя на подземния свят“.
Сега, както обяснява Стърн, Плутон постепенно се придвижва към „ледников период“ – температурите на повърхността и нейната осветеност спадат, а атмосферата постоянно сляга на неговата повърхност във вид на залежи от замразен азот и други газове.
Възможно е след няколкостотин и дори десетки хиляди години Плутон да изглежда съвсем различно, заключават учените.
