Наистина ли ставаме от глупави по-глупави?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

dumber-and-dumber-society
Ивайло Красимиров

Често си мислим, че като общество ставаме от глупави по-глупави. Това е спорно, но тук ще представим някои от доказателствата, които се дават в полза на горното твърдение.

Скорошно изследване показва, че нивата на коефициент на интелигентност (IQ) спадат. Изследването също е спорно, защото е трудно да се открият примери за нивата на коефициент на интелигентност от различните епохи. Екипът обаче е успял да разучи времената за реакции, което също е част от тестове за интелигентност. Така учените открили, че в периода 1884 до 2004 г. разликата съответства на около 14 точки в скалата на коефициента на интелигентност.

Има повече доказателства, че нивата на коефициент на интелигентност спадат, на базата на разликите в нивата от 50-те години на миналия век и наши дни. Ричард Лин, психолог от Университета Улстер, твърди, че колективната ни интелигентност е спаднала с една IQ точка.

Много хора също коментират, че има ясни знаци, че интелигентността ни се редуцира. Те привеждат като доказателства учебници и изпитни въпроси от различни периоди във времето. Твърдението е, че сега очакваме по-малко от децата в сравнение с предишни генерации. Други изследователи се позовават на доказателства от литературата, които ясно показват, твърдят те, че в миналото хората са успявали да разберат по-дълги текстове с много по – широк речников състав, отколкото днес.

Какво предизвиква разликата в IQ нивата? Учените са съгласни, че причините за това са много, включително генетични фактори и такива, свързани с околната среда.

ГЕНЕТИЧНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

На базата на изследвания на IQ на еднояйчни близнаци учените са открили, че около половината от интелигентността се базира на генетиката. Това означава, че другата половина от нашата интелигентност се базира на други фактори, в това число благосъстоянието на семейството, приноса на родителите към образованието, както и културни и образователни възможности.

ПРИЧИНИТЕ ДА СТАВАМЕ ОТ ГЛУПАВИ ПО-ГЛУПАВИ

Различни теории разсъждават върху причините да оглупяваме. Факторите включват всичко от високомазни диети, замърсяване на въздуха и мултитаскинг (необходимостта да се изпълняват по много задачи едновременно) до повърхностните форми на информация, в това число гледането на твърде много риалити предавания. Някои учени твърдят, че тъй като животът ни в модерния свят е станал по – лесен, просто не са ни необходими нивата на интелигентност, нужни за оцеляването в минали времена. Сега получаваме и помощ от технологиите, каквато никога преди не сме имали. Не е необходимо да сме добри в смятането на ум, нито в граматиката например, защото имаме достатъчно инструменти да решаваме подобни проблеми.

МОЖЕМ ЛИ ДА ВЛИЯЕМ НА IQ НИВАТА?

Когато мислим за интелигентността на децата си, трябва да сме сигурни, че имат здравословен начин на живот и добро образование. Но за нас самите дали е твърде късно да подобрим нивото си на интелигентност? Всъщност не. Има няколко неща, които можем да направим, за да повишим собствената си интелигентност.

ИГРАЙ ИГРИ

Има много игри и приложения, които да използваме за да повишим IQ-то си. Пъзели и игри с думи също могат да помогнат за подобряване остротата ума. Дори видео игрите могат да помогнат за по-добро пространствено усещане.

ВЛЕЗ ВЪВ ФОРМА

Фитнесът наистина може да подобри нашата интелигентност. Добрата сърдечно-съдова форма може да повиши вербалната интелигентност с 50%, твърди Мария Аберг. Бързо ходене, тичане, бягаща пътечка, аеробика трябва да свършат работа.

ЯЖ ПО-МАЛКО МЕСО

Някои изследвания твърдят, че вегетарианците имат по-високо IQ. Мария Лайтнер, консултант психолог на Менса, твърди, че „и двете – начинът на живот и изборът при хранене на вегетарианците се асоциират с по-силна интелектуална функция и по-бавно намаляване на познанието.“ Това може и да не е съвсем вярно, но при всички случаи намаляването на червените меса ще ви е от полза.

Въпреки досегашните открития, има проблем с използването на IQ тестове за измерване на интелигентността. Така е, защото те обикновено не отчитат културните фактори. Някои култури е по-вероятно да подготвят децата си за базирани на познанието въпроси в IQ тестовете от други. Това не значи, че едните са по-малко интелигентни от другите. Съществуват и разлики в образователните системи, така че онези, които прекарват повече време в училище е по-вероятно да изкарват по – високи резултати на IQ тестовете. Което само по-себе си не означава, че са по-интелигентни като цяло.

Трябва да сме внимателни в допускането, че обществото става все по-глупаво. Може би начините, по които мерим интелигентността не са достатъчно прецизни. Във всички случаи обаче е добре да работим върху познавателните си умения, за да държим мозъците си в добра форма възможно най-дълго.

Категории на статиите:
Антропология

Коментари

  • Колкото повече, толкова по-малко

    julio 19 март 2017 23:16 Отговор
  • Интелект(Ум) и Знание наистина са 2 коренно различни неща.
    Ако човек е много Знаещ, но не е Умен, почти винаги ще върви в грешна посока.
    Ако човек е много Умен, но не е Знаещ, винаги ще открива „топлата“ вода.
    Значи, балансът трябва да е някъде помежду им. И въпреки това да е устремен към нови развитието им.
    Аз смятам, че днешните проблеми са свързани с претоварването ни с информация, с неправилното хранене, с лошите храни като Палмово масло, което както знаем затруднява обновяването на невроните. Като цяло това е заради прекаленият стрес, защото има и добра страна на стреса. Когато е в малки количества действа закаляващо като ваксина.
    Все пак ако поръзсъждаваме върху причината да живеем, ще стигнем до извода, че цял живот трупаме имунитет или устойчивост както срещу болести, така и срещу различни лоши влияния или пристрастия, съблъзни мисля, че се наричаха в религията. Да можем да бъдем устойчиви спрямо проблемите, така че те да не успяват да не въздействат. Малко се отклоних.
    Според мен, съвременният човек бива затрупван от всякаква ненужна и объркваща го информация от типа „НЛО наистина ли същесвуват?“ благодарение на което се затруднява отсяването и не се оставя възможност на Ума на взима свободни решения.
    В случая ключът за разрешаването на праблема се крие в самия Човек.
    Просто трябва да стане устойчив на тези влияния, да се вземе в ръце и да се научи сам да си упражнява Ума с различни консдтрукции, каквото го вълнува.
    Забелязал съм, че дългото занимание с даден проблем или претоварването водят до нарушаване на способността да научаваш, да откриваш и да създаваш нови неща свързани със сферата в която е било напрягането. Необходима е почивка, сиреч занимаване с нещо по-леко което натоварва други мозъчни центрове – физическа активност, друга интелектуална дейност. Червеното вино наистина е добро в малки количества. Дори и спиртния алкохол когато е под 30ml върши работа. Необходим е и хранителен режим.
    Но, като цяло Човекът трябва да стане резистивен към помията която го залива всекидневно от медиите и пресата. Само това може да го спаси – филтрирането на потока от ненужна информация.

    Симо 15 март 2017 18:01 Отговор
  • Интелект: (мое определение)
    От недостатъчна информация за състоянията на миналото, в момент „сега“, да има възможност да прави логически правилен извод за бъдещо състояние!
    Не е ясновидство защото е логическо заключение. Изследовател изучава и по вероятностен начин света (не само с факти) – да може да предвижда с някаква степен на вероятност. Колкото по-интелигентен е толкова по-близо изводите му ще са Истини за обективната действителност.

    psi 10 март 2017 17:46 Отговор
  • Това е такава глупост,че не ми се вярва дори писалия статията дали вярва в това. Давам най-прост пример: Вашия пра пра дядо преди 100 години, не е виждал асфалт и електричество, по цял ден е пасял животни или копал на нивата на селския чорбаджия. Въпросния ви дядо, няма и една хилядна от знанията на средностатистически индивид в днешно време. Той не знае и една десета от думите които използваме в ежедневието си. Ние общуваме в интернет, по цял ден комуникираме със смартфони, залива ни тонове информация от медии, шофираме, програмираме, инсталираме, ремонтираме…. Вашия пра пра дядо няма да може да се качи и да тръгне с асансьор а вие дори не го смятате за знание и умение. За него ще е невъзможно да шофира в права линия а вие се справяте в натоварени трафици. Мозъка на днешния индивид работи много, повече. Дядо ви е ходил най-много на две села разстояние през целия си живот и не познава нищо извън тази територия. Вие обикаляте света, говорите чужди езици, речника ви е в пъти,пъти, пъти по-богат от неговия. Дайте на пра дядо си компютър да го гледа като полезно изкопаемо. Да вие сте израснали с компютъра а той не. Но това е още един факт, че няма как той да си е развил мозъка повече от вашия. Защото той не познава телевизора, касетофона,диска,телефона,пералнята,съдомиялната,компютъра,смартфона, видеоигрите, химикала, слушалките, принтера,факса, проводник, генератор, статор,ротор, крушка,кино,видео, самолет,хеликоптер,ракета и т.н. и т.н. да не изброявам.. но вие го знаете, знаете дори кой е Джорд Вашингтон, Наполеон, Клеопатра, Колумб, Цезар и т.н. и т.н. а той най-вероятно никога не ги е чувал. Е как тогава ставаме все по-глупави? Хората преди 100 години са мислели как да литнат с балон а днешните по-глупави хора се подготвят за колонизация на Марс? Въпроса е реторичен.

    Румен 10 март 2017 13:04 Отговор
    • Разбира се, вие сте на 100% прав. Но погледнете го от другата страна: в случая става дума по-скоро за интелигентност, а не за познания. Интелигентност, разбирана като комбинация от умения и инстинкти за приспособяване и оцеляване. Някои от качествата, които е притежавал моят или нечий друг пра пра пра дядо, вече със сигурност са позакърнели…

      Ивайло Красимиров Ивайло Красимиров 10 март 2017 16:14 Отговор
      • Аз нам, че интелект и знания, са две различни неща, въпреки, че според мен едното почива на базата на другото, но коментара ми бе относно заглавието на статията „Наистина ли ставаме от глупави по-глупави?“. Именно това имах, предвид, че знанията ни днес са много много по-големи от тези на нашите прадядовци. А относно интелекта, да той служи за справяне в ситуации, но ако едини човек, да го наречем по-малко интелигентен, черпи знания от опита на 100 интелигентни, прочитайки или виждайки от тях как правят нещата, той би се справил много по-лесно и бързо от човек с вроден интелекто, но нулеви знания. Тоест едното и другото трябва да се покриват. Но дори и в интелекта не съм сигурен, че вашия пра дядо би се справил по-добре на тест за интелигентност от вас. Аз съм решавал такъв на МЕНСА и показах резултат 130. Но след теста, говорихме с хората, които го провеждаха и имаше една жена, която каза, че е постигала максималния резултат, но не се смята за умна, просто и е било интересно и от години решавала такива тестове, все пак това и е професията. С годините решаване е успяла да схване логиката на самите тестове и по този начин е достигнала това ниво на решаване в момента. Първия път когато е решавала такъв тест е достигнала 100 точки. Хайде сега да расъждаваме, дали е високо интелигентна, или си е развила интелекта или просто е схванала, логиката на теста. Нещо като човек трениран да излъже полиграф.

        Румен 13 март 2017 11:13 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори