Чрез сателитно наблюдение на движението на Земята учени от НАСА успяха да разкрият две мистерии за колебанията в оста на въртене на Земята. Едната мистерия е нова, а другата има давност повече от сто години.
Обикновено в анимациите планетата ни се върти гладко около оста си, разположена между Северния и Южния полюс. Реалността обаче е друга и оста на въртене се колебае, като плавно се отклонява от двата полюса.
Най-голямото отклонение, измерено откакто се правят сателитните наблюдения, е от 12 метра. Това отклонение не въздейства върху ежедневието на хората. Според публикация в Science Advances на Сурендра Адхикари и Ерик Ивинс от НАСА движението на масата на водата на планетата допринася за колебанията в оста на въртене на Земята.
Досега беше известно, че земната мантия продължава да реагира на разтопилия се лед в Северна Америка след края на последния ледников период. Намалената маса на този континент „издърпва“ оста на въртене към Канада, на изток, с по няколко сантиметра всяка година. Някои неща обаче оставаха необясними.
Първо „новата“ загадка: Към 2000 г. оста на въртене на Земята започна рязко да се измества на изток, почти два пъти по-бързо в сравнение с предходния период, или с около 17 см на година. Според учените това изместване на изток се дължи на загубата на маса заради топенето на ледовете в Гренландия и Антарктика.
Промените са предизвикани от движението на водата по повърхността на планетата, като натрупването на снежна маса например и последващото топене. Учените са изчислили каква маса вода е участвала във водния цикъл между сухоземните участъци на Земята и океаните в периода 2003 и 2015 година и как загубата или увеличаването на масата допринася за промените в оста на въртене на Земята.
Изчисленията на Адхикари и Ивинс показват, че само промените в масата на ледовете на Гренландия не могат да създадат гигантската енергия необходима за изместване оста на въртене на Земята с темповете, с които се случва през последните години.
Дори комбинираната енергия от загубата или нарастването на маса на двата полюса на Земята няма да е достатъчна, за да обясни колебанията на земната ос през тези години.
Според двамата изследователи отговорът се крие в Евразийския континент. Най-общо, причината е в дефицита на вода в Евразия и по – точно в района на Индийския подконтинент и в района на Каспийско море.
Тези райони са изгубили огромни маси вода заради изпарения и все по – чести суши, но тези загуби все още са далеч от промените свързани с ледените шапки на двата полюса на планетата. Въпросът е защо относително по – малки промени в масата на водата водят до толкова силен ефект върху въртенето на Земята?
Според учените това се дължи на голямата чувствителност на оста на въртене на Земята, на промените ставащи на около 45 градуса ширина, както в северното, така и в южното полукълбо. Затова промените в Индийския подконтинент са толкова важни и водят до такива промени в оста на въртене на Земята.
Сега за старата загадка, която според учените също вече е разрешена. От началото на измерванията на оста на въртене на Земята през 1899 г. се знае, че на всеки 6 до 14 години колебанията в оста на въртене на Земята са между 50 и 150 см на изток или запад.
Двамата учени са открили, че промени в полярните ледове не оказват въздействие върху колебанията. Причината е единствено в промяната в масата вода на сушата. Сухите години в Евразия допринасят според тях за изместването на оста на въртене на изток, докато „мокрите“ години допринасят за изместването ѝ на запад.
Двамата намират корелация между промените в масата на вода на сушата и изместванията на оста на въртене на Земята на изток или запад. Откритието дава възможност да се проследи с голяма точност количеството на натрупана вода на континентите през годините и дали наистина климатът се променя, като се увеличават сухите години, или пък тези с много валежи и наводнения.
