Необичайни потоци лед, покриващи „сърцето“ на Плутон – равнината Спутник – се оказали образувани не от мек азотен лед и замразен въглероден диоксид, а от сравнително твърд воден лед, твърдят учените, работещи с данните на сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons).
„Както показват нашите лабораторни опити, при температурите, характерни за Плутон, сместа от замразен азот и СО трябва да тече по-бавно от дъвка за ръце, но по-бързо, отколкото текат ледниците на повърхността на Земята.
От друга страна, височината на планините на равнината Спутник и приблизителното време на тяхното формиране говори, че те не могат изцяло да се състоят от азотен лед, тъй като в такъв случай биха се сплескали отдавна-отдавна“, пише Оркан Ъмърхан (Orkan Umurhan) от Изследователския център Еймс на НАСА.
© NASA/JHUAPL/SwRI
За единствен възможен вариант за образуването на тези планини се смята това, че „леденото сърце“ на Плутон и неговите планини всъщност представляват многослойна структура. Тяхното „ядро“ очевидно е образувано от вода и други твърди ледени породи, а повърхността е покрита с течащи ледове от азот и въглероден диоксид.
Както показват изчисленията на Ъмърхан, загадъчните люспести структури, „реките“ от лед и прочие необичайни форми от релефа, които са открити от сондата „Нови хоризонти“ в равнината Спутник, възникват много бързо.
Буквално след 20-30 години, както показват компютърните модели, планините от азотен лед в прекия смисъл на думата ще се „разтекат“ наоколо, запълвайки кратерите и формирайки типичните плутониански структури.
