Представете си, че се приготвяте за екскурзия и забелязвате, че едната гума на колата ви е прекалено износена. Знаете, че имате една резервна гума. Но по-рано през деня някой ваш роднина е забелязал, че резервната гума е спукана. За него износената гума вече е по-добър вариант. Не разговаряте, защото и двамата имате багаж за приготвяне. Ще стигнете ли до желаната дестинация, или не?
Този сценарий се нарича „натрупване на рискове“ – две решения, които поотделно изглеждат правилни, но взети заедно, повишават шанса да се случи нещо неприятно. Според независима организация по безопасността, наречена Aerospace Safety Advisory Panel, точно това се случва в момента в НАСА, докато от агенцията се подготвят да изпращат хора в космоса в началото на следващото десетилетие.
Каква е причината за това повишаване на риска? Натискът, който оказват двете паралелно подготвяни мисии.
„Знае ли едната ръка какво прави другата?“, се запитал бившият астронавт Джеймс Багиан (James Bagian), който е професор по инженерство и медицина в Мичиганския университет, както и член на независимата организация по безопасност. „Ако не всеки осъзнава всички предположения, а това се използва като основа за взимане на решение, ефектите може да са потресаващи.“
„За последната година организацията е отбелязала продължително натрупване на рискови фактори в космическите мисии на НАСА. Смятаме, че се създава потенциална ситуация, от която крайният резултат може да е разрушителен за мисиите, апаратите и екипажите на НАСА. По-конкретно, от организацията посочват, че не се извършва достатъчно предполетна подготовка на новата ракета Орион.
От друга страна летенето в космоса е рискована задача, без значение колко предпазни мерки са взети. Пилотираните полети няма да се случат поне до 2021 г. Планиран е тестов полет за 2018 г. Говорителят на НАСА, Грей Хауталуома (Grey Hautaluoma) казва, че агенцията има достатъчно време да мисли по тези въпроси.
„Някои въпроси относно рисковите фактори ще получат отговори, когато нашите частни партньори постигнат определен напредък в сферата на пилотираните полети. На някои въпроси ще трябва да отговарят подходящите федерални регулаторни агенции. НАСА е напълно отдадена на безопасното изпращане на хора в космоса и се опитва да продължава да води света към изследването на вселената.“
Багян, който е летял в космоса през 1989 и 1991 г., смята че зад тази отдаденост се крият тревожни проблеми. Ръководителите не комуникират достатъчно помежду си. НАСА взима решения относно безопасността от лицето на комитет, а отделните ръководители не носят индивидуална отговорност. Организациите, отчитащи рисковите фактори, отдавна препоръчват на НАСА да съобщава кой взима индивидуалните рискови решения.
Никой не иска повтаряне на инцидента със совалката „Чалънджър“. Но има ли НАСА достатъчно институционална памет, за да избегне предишните грешки. Засега от агенцията игнорират препоръките на организацията по безопасността.
„От НАСА са добре дошли да ни кажат, че не са съгласни. Но вече повече от година не са си направили труда да ни отговорят“, добавя Багиан.
Наскоро НАСА обяви, че избира цели три частни компании, които ще изпращат товарни кораби към Международната космическа станция между 2019 и 2024 г. Това на практика е цялата индустрия в тази сфера.
Но две от частните компании претърпяха провали през изминалата година, а третата все още не е изпробвала космическата си совалка в реални условия. Повече космически кораби означават повече риск и повече рискови решения.
От НАСА пък твърдят, че ще се фокусират сериозно върху безопасността на своите екипажи. Все пак никой не иска да спука гума на път за екскурзия, особено ако тази екскурзия е до Марс.
