НАСА ще строи база от обратната страна на Луната. Скоро космическата агенция ще публикува амбициозните си планове за далечни космически мисии, твърди експертът по космическа политика Джон Логсдън, почетен професор на университета „Джордж Вашингтон“.
Съдбата на проекта зависела от изхода на президентските избори в САЩ. Вторият мандат на Барак Обама открива пътя на НАСА за проекти по усвояване на Космоса и особено на астероиди и на Луната, тъй като републиканецът Мит Ромни настоявал за съкращаване на разходите за наука.
В точка на Лагранж
„Плановете на НАСА се промениха и последните варианти включват полети към точки, разположени на пътя към Луната и на окололунна орбита, както и в точка на Лагранж L2 (в тази точка земната и лунната гравитация се уравновесяват). Те се въздържаха от официалното обявяване на тези планове, докато не станат известни резултатите от изборите“, казва Логсдън, цитиран от Space.com.
Точките на Лагранж в системата Земя–Луна.
Снимка: David A. Kring, LPI-JSC
Още през септември американските медии съобщиха, че изпращането на астронавти в точка L2 и създаването на постоянна база заема първо място сред възможните варианти за следваща мащабна пилотирана мисия на НАСА. Става дума за създаването на обитаема космическа станция в точка L2 от системата Земя – Луна. Планира се през 2025 г. от тази база да се осъществи полет към астероиди, а през 2030 г. – експедиция към Марс. Първите полети към точка L2 ще се извършат през 2021 г.
Задачата за организиране на експедиция към астероидите, а през 2030 г. – и към Марс, е поставена пред НАСА от Обама през 2010 г. За тази цел агенцията разработва тежката ракета SLS (Space Launch System) и кораба „Орион“, а тази година се появи информация, че НАСА възнамерява да строи междинна станция в точка L2. Разстоянието от базата до Земята ще е 446 000 километра. За сравнение Международната космическа станция (МКС) се намира едва на 370 км от повърхността на нашата планета.
Космическите кораби ще се скачват със специалните модули на Earth-Moon Lagrange 2 (EML-2), както ще се нарича станцията. Тези модули ще използват либрацията – бавно колебание в околоосното въртене на Луната, вследствие на което може да се види малка част от обратната й страна. Благодарение на баланса на гравитационните полета на Земята и Луната EML-2 ще стои неподвижно в космическото пространство.
Корабът „Орион“ в точка L2.
Изображение: Lockheed Martin
Отправна база за Марс
„От станцията не само ще се водят наблюдения на Слънчевата система, но и ще се осъществи полет към астероидния пояс между Марс и Юпитер, а впоследствие – и към Марс“, казва експертът от НАСА Джон Логсдън. Преди време той заяви, че когато Обама бъде преизбран за президент на страната, НАСА ще получи финансиране за разработка на станцията.
При строежа на базата американската космическа агенция ще трябва да реши редица проблеми. На първо място учените трябва да осигурят радиационна защита за астронавтите. Проблемен е и въпросът за снабдяването на станцията и на корабите, отправяни към Марс.
Един от вариантите предвижда използването на руски модул, аналогичен на Научно-енергийната платформа – анулиран проект за един от модулите на МКС. Освен руския модул се предполага и използването на оборудване, останало от програмата на совалките и от строежа на МКС. По предварителна оценка за проекта ще се отделят по $3 млрд. на година.
Лунната гонка
В началото на XXI в. САЩ инициират нова „лунна гонка“, която предвижда създаването на лунни бази.
НАСА разработва космическата програма „Съзвездие“ (Constellation), в рамките на която да се разработи космическа техника и инфраструктура за полети на кораби до МКС и до Луната, да се създадат постоянни лунни бази и в перспектива – полети до Марс. Пилотирани полети към земния спътник са предвиждани за 2019-2020 г. Но по решение на Барак Обама от 1 февруари 2010 г. финансирането на програмата е прекратено.
В края на септември руският вицепремиер Дмитрий Рогозин предложи на „Роскосмос“ да се замисли над създаването на лунна база. Според него такъв обект ще дръпне напред фундаменталната наука и ще даде импулс на развитието на космическия отрасъл на страната.
„Предлагам да се реши голяма задача – създаването на лунна база. Научихме се да работим на околоземна орбита, успешно се трудим на МКС и навсякъде сме се доказали. Защо сега да не се опитаме да поработим в условията на естествения спътник на Земята“, заяви Рогозин.
В началото на т.г. шефът на „Роскосмос“ Владимир Поповкин съобщи, че космическата агенция разработва перспективна пилотирана транспортна система, „която ще бъде способна да лети до Луната“.
„Планира се усвояване на Луната. Сега в плановете ни до 2020 г. е да пуснем там два автоматични апарата“, каза той и добави, че „Роскосмос“ обсъжда планове по създаване на лунни бази и усвояване на ресурсите на земния спътник с НАСА и Европейската космическа агенция.
През февруари същата година НАСА представя проект за аватари на Луната, който може да се реализира за 1000 дни. Той се състои в организирането на експедиции до земния спътник с участието на роботи аватари вместо на хора. За управление на аватарите експертите на НАСА предлагат да се използват високотехнологични костюми за дистанционно присъствие. Съдбата на проекта засега не е ясна.
Амбициозният план „Аврора“ на Европейската космическа агенция предвижда експедиции и бази на Луната след 2030 г. Планове за усвояване на земния спътник неведнъж е заявявал и Китай. Според програмата усвояването на Луната е предвидено за 2040-2060 г.
Японската космическа агенция JAXA първоначално планира през 2030 г. да въведе в експлоатация обитаема станция на Луната, но през 2010 г. страната се отказва от пилотирана програма поради високата й стойност и възнамерява да изпрати роботи.
Индия също се включва в надпреварата за Луната с планове по изпращането на луноход и съвместни или независими пилотирани полети към земния спътник в далечното бъдеще.
