НАСА тества космическа подводница, която да се потопи в океаните на Титан

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

NASA
NASA
Ивайло Красимиров

Когато разсъждаваме къде в Слънчевата система може да има живот на първо място в умовете ни изникват Марс или може би друго място, но луните на други планети не са първи в списъка с възможностите, които ни хрумват.

Една от луните на Сатурн обаче е невероятно богата на морета и езера. А там, където има вода, може да има и живот. Титан е единственото място в Слънчевата система, където сме открили течности на повърхността, благодарение на данните на космическия апарат Касини. Това кара учените от НАСА да мислят, че Титан е много добро място за търсене на извънземен живот.

Това наистина звучи обещаващо, но някои елементи на Титан не са точно благоприятни за евентуална мисия на космонавти, които да отидат да търсят живот. Реките и езерата на повърхността на Титан например, носят смъртоносна смес от метан и етан – нещо, в което не бихме се гмурнали.

Или поне не без подходящата екипировка. НАСА може да се заеме с тази задача. Агенцията възнамерява да изпрати космически кораб на разстояние 1,4 милиарда километра до Титан през 2025 година и подготвя подводница, която да се потопи в отровните морета на луната.

Изследователи от щатския университет Вашингтон помагат на НАСА в мисията да покори тези много неизследвани води. Екипът обяви, че симулира хидрокарбоновите морета на Титан тук на Земята. Вътре в супер студена камера учените симулират метан-етанови валежи от сняг и дъжд, а процесът ще бъде наблюдаван с малка камера. Изследователите се надяват, че кадрите ще им донесат достатъчно информация, за да успеят да завършат другата си задача: да проектират автономна подводница, която да може да се гмурне във водите на луната.

Както се досещате, разработването на такъв апарат, който може да издържи на условията на Титан не е лесна задача. Ето някои от най-големите предизвикателство, с които учените ще трябва да се справят, за да постигнат целта си.

На Титан е много, много студено. Що се отнася до водата с метан: температурата е от порядъка на минус 179 градуса по Целзий. На Земята коритата на реките са оформени от скала и лава, но на Титан водата е толкова студена, че самата тя оформя релефа на повърхността и е напълнила цели езера с втечнен природен газ.

Има и добри новини: екипът от щатският университет Вашингтон е установил, че с помощта на малко количество азот езерата замръзват при температури от минус 198 градуса по Целзий, които са по-ниски в сравнение с тези на повърхността. „Това е много важно“, казва Иън Ричардсън от щатският университет Вашингтон, „това означава, че няма нужда да се притесняваме за айсберги“. Така че сценарият с Титаник на Титан не може да се повтори.

Горещината също е голям проблем. За да разбере как генерираната топлина се отразява на течните океани на Титан, екипът е вкарал 2 инча нагревател в тестовата камера, симулираща океаните на Титан. Когато е твърде горещо, се формират азотни мехури, които може да объркат траекторията на подводницата и да я изкарат на повърхността или пък да я потопят. Това означава, че учените ще трябва да разработят баластова система, която реагира достатъчно бързо, за да може апаратът да остава стабилен.

Всичко трябва да бъде засето, иначе не се е случило. С този проблем вероятно си се сблъсквал и ти. Караш ски, снимаш с телефона, който предварително си заредил догоре, но внезапно батерията умира. Представи си сега, как ще накараш камерата да работи на минус 179 градуса по Целзий. В тестовата камера учените са успели да заснемат дъжд и сняг, състоящи се от етан и метан, използвайки борескоп (твърда тръба с окуляр в единия край) и камера, която може да устои на екстремните температури. Пресъздаването на тези резултати там на място на Титан изобщо не е гарантирано.

Екипът има много предизвикателство пред себе си. Комуникацията с подводницата би била почти невъзможна, ако тя е потопена. Мисия до Титан, без апаратът да се изгуби, да изгори в атмосферата и да унищожи подводницата е достатъчно трудна сама по себе си. Да се надяваме обаче, че ако има живот на сатурновата луна, скоро ще научим.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори