Вярно ли е, че когато спим, ходът на времето се променя? Дейвид Робсън от BBC Future се е заел с изучаването на този въпрос.
Когато звънът на будилника ме извади от обятията на съня, често натискам копчето и го изключвам, преди отново да се увия в уютното пухкаво одеяло, за да подремна още мъничко.
И макар че това, което следва след въпросното едва осъзнато действие, може да изглежда кратък сън, в който се възпроизвежда един-единствен разговор или малка разходка, понякога, разсънвайки се окончателно, аз откривам, че е изминал цял час.
Остава ми само да гадая в недоумение как толкова малки събития толкова дълго са се въртели в моята глава. И доколко широко е разпространено такова явление?
Сега учените са напипали пътя, водещ към отговор на този въпрос. Те изучават хора, способни да контролират спящия си мозък. Наричат ги „осъзнато спящи“.
(Lucid dreaming, или „осъзнат сън/съновидение“, е такова състояние, в което спящият осъзнава, че вижда сън, и е способен да управлява неговото съдържание. Терминът е въведен от холандския психиатър и литератор Фредерик ван Еден. Той е посветил научната си дейност на изучаването на съня, а към края на живота си полудял. Ван Еден си кореспондирал с бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, също изучаващ сънищата.)
Опитите за проникване в разума на спящия човек са на повече от сто години. Един от първите, които се заели с научното изучаване на съня, бил френският аристократ от XIX век Мари-Жан Леон Лекок, маркиз Д’Ерве дьо Сен Дени. Маркизът е изложил метода на осъзнато управление на съновиденията в обемистия труд „Съновиденията и начините да ги управляваме. Практически опити“, издаден през 1867 година.
На 13-годишна възраст той открил, че е способен да управлява хода на своите сънища и през следващите десетилетия прилагал своята способност за осъзнати съновидения за изучаване на пределите на възможностите на своя „спящ разум“.
Странните пътешествия
Една от многото щуротии на маркиз Д’Ерве дьо Сен Дени била, че той карал своето спящо Аз да се хвърля от високи сгради, за да види ще може ли да си представи насън собствената си смърт. Нееднократните опити от такъв род неизменно приключвали с неуспех – ситуацията насън се променяла по такъв начин, че експериментаторът избягвал печалния край.
Забелязвайки, че местата, на които пребивавал, и хората, които срещал по време на пътешествия, му се явяват насън, той стигнал до извода, че съновиденията се образуват от остатъците от нашата памет. Това било доста по-рационално обяснение на феномена на съня от преобладаващите по това време спиритуалистични теории.
Още един пионер в изучаването на осъзнатия сън била племенницата на известния английски писател Едуард Фостър – Мери Арнолд-Фостър, написала през 1921 година книгата „Етюди за съновиденията“ (Studies in Dreams). Освен всичко останало тя се възползвала от дара на осъзнатия сън, за да се отърве от кошмарите от Първата световна война.
Трудовете на Арнолд-Фостър и Сен-Дени не привлекли особено внимание, а изучаването на осъзнатите съновидения през много от следващите десетилетия оставало в сянката на „по-сериозни“ научни търсения. Но в последните години невролозите се захванали за не по-малко ексцентрични експерименти от тези, които правел маркизът.
Д-р Дженифър Винт от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц, Германия, решила да изясни може ли осъзнато спящите сами да се погъделичкат насън. Идеята може да изглежда странна, но експериментите в тази насока биха дали възможност да се определи степента на осъзнаване на човека на самия себе си по време на сън.
В реалния живот ние не можем сами да се погъделичкаме, тъй като знаем какво правим. Това значи, че мозъкът просто отхвърля усещанията, които ни карат да се кикотим конвулсивно.
Важното е, че същото се случва и с „осъзнато спящите“ хора. Участници в експеримент, проведен от Винт и колегите ѝ, заявили, че им било трудно да накарат себе си да се смеят от въображаемо гъделичкане. Това дава основания да се смята, че тяхното спящо Аз притежавало висока степен на осъзнаване на телесните им действия и усещания и свеждало до минимум ответната реакция.
Интересно е и това, че Винт предлагала на участниците да помолят други персонажи, които виждали насън, да ги погъделичкат. „Няколко пъти персонажите от съновиденията просто отказваха да ги погъделичкат – разказва Винт. – Те се държаха така, сякаш притежават собствен разум и намерения.“
Когато другата същност все пак погъделичкала спящия участник в експеримента, ефектът бил доста слаб. Което позволява да се предположи, че мозъкът продължавал да признава собствения си контрол над другите персонажи от съня.
В забавен ритъм
Феноменът на течението на времето по време на сън трудно се поддавал на изучаване, докато Даниел Ерлахер от университета на Берн, Швейцария, не поставил хитър експеримент. Ерлахер се занимава по-конкретно с изучаването на съня на спортистите, но и разбира се, с осъзнати съновидения, включително кошмари.
Той започнал да изследва как мозъкът си въобразява различни действия, когато сънува тичане. Например занимавал го въпросът, активират ли се тези отдели на мозъка, които са задействани по време на тичане наяве. Първите опити показали, че е точно така, но това тичане по време на сън се оказало някак странно разтеглено във времето.
Ученият поканил няколко опитни осъзнато сънуващи в своята лаборатория, оборудвана по съответен начин. Ерлахер карал доброволците да изпълняват насън едни или други задачи. Щом те се потопели в състояние на осъзнат сън, трябвало например да направят десет крачки, да броят до тридесет или да изпълняват гимнастически упражнения.
За да засече продължителността на техните действия, изследователят използвал едно конкретно свойство на спящия мозък – когато тялото е парализирано от съня, то преминава към движение на очите. Така доброволците могли да сигнализират за началото и края на своите действия, като няколко пъти обръщали очите си наляво или надясно. Междувременно Ерлахер измервал активността на техния мозък и мускулните импулси, за да се убеди, че те действително спят, а не се преструват.
Както и очаквал, спящите имали нужда от до 50% повече време за изпълнение на едни или други действия, отколкото биха им трябвали в реалния живот. Това дава основания да се смята, че по някакъв начин те изпълняват дадените им задания в забавено темпо, макар и да не го осъзнават. „По думите им всичко се случвало точно по същия начин, както по време на бодърстване“, казва Ерлахер.
Очевидно това може да обясни защо краткият сън е в състояние да отнеме цял час. Дори в този случай Ерлахер още не може да обясни въпросния феномен и тъне в догадки. Той смята, че по време на сън мозъкът има нужда от повече време, за да обработи информацията.
Работата на Ерлахер има и практична страна, макар че тя може да изглежда малко фантастична. Ученият се надява, че атлетите ще могат да използват състоянието на осъзнат сън за допълнителни тренировки. В края на краищата сънят играе решаваща роля в консолидацията на паметта, тоест напълно е възможно упражненията насън да позволят да се укрепят нови навици.
Такъв подход може да даде възможност на атлетите да усъвършенстват уменията си, когато не могат да тренират по друг начин, например след травма.
„Разбира се, съществуват и ограничения. Например не можете да развиете издръжливост. Но ако вече имате добър тренажор в собствения си мозък, можете с негова помощ да усъвършенствате различни техники“, обяснява Ерлахер. От разговорите му с изтъкнати спортисти следва, че мнозина от тях вече използват този метод, казва той, а самият учен сега се занимава с изучаване на постигнатите резултати.
Експериментите на Ерлахер и екипа му включват и стандартни учебни задачи, изпълнявани в лаборатория, като например усвояване на последователността на движение на пръстите, както и упражнения в по-традиционни видове спорт, например дартс.
„Изглежда, че този метод е много ефективен. Това е по-зле от реални тренировки, но по-добре от съзнателни умствени репетиции“, казва ученият за постигнатите досега резултати.
Изкривяването на хода на времето насън не бива да става проблем, смята Ерлахер, тъй като общата последователност на действията се съхранява дори ако за тяхното изпълнение е необходимо повече време.
Всъщност използването на съня за самоусъвършенстване може да намери отклик в душите на мнозина от нас. За мен лично придобиването на способност за „съзнателно спане“ е минимум възможност сутрин да не скоквам като попарен от кревата.
