Сол. Появява се в един куп идиоми в речта ни. Дори в английския думата за заплата (salary) идва от латински – salarium, думата за порцион сол, полагащ се на римския войник.
Но една от най-нелепите лъжи, които битуват относно солта, е, че някога, в далечни времена, солта е била по-скъпа от златото заради свойствата ѝ при съхранение на храната. YouТube историкът Lindybeige обяснява как цялата легенда е едно недоразумение.
Според търговски документи от Венеция през 1590 година с 33 златни дуката може да се купи тон сол. Тон като мерна единица, а не като метафора за голямо количество. Подобни данни има и от древен Египет, които доказват, че солта никога не е била по-скъпа от златото. Има обаче разумно обяснение за това, как се е появила легендата, че солта е била по-скъпа.
Същите венециански търговски документи разкриват интересни неща за търсенето на сол. Само един от 30-те златни дуката покривали стойността на самата сол. Останалите отивали за транспорт, данъци и печалба. Хората ги плащали с радост, защото солта била необходима за оцеляването им. Тази невероятна надценка свидетелства, че е възможно по онова време пазарът на сол да е бил по-голям от пазара на злато.
Така че следващия път, когато някой твърди, че „солта навремето е била по-скъпа от злато“, може педантично да обясните, че това наистина е така, но не съвсем.
