Когато животът на звездата, наречена Слънце, дойде към своя край, отначало тя ще се превърне в червен гигант, след това ще изхвърли горните си слоеве, а останалото ядро ще се свие. Така възникват белите джуджета – преродените ядра на червените гиганти, разделили се със своята обвивка. Това са централните звезди на млади планетарни мъглявини, в които, както твърди Ави Льоб от Харвард-Смитсънския центр по астрофизика, може да се появи живот.
Сигурно изглежда, че астрономът е прекалено самонадеян – преди изхвърлянето на обвивката червеният гигант невероятно се разширява. Да речем, след броени милиарди години Слънцето ще „набухне” толкова, че в него ще се окаже орбитата на нашата родна Земя, и не само тя.
Независимо дали ще ни погълне, или Земята ще бъде изхвърлена далече от него, не бива да чакаме възникването на живот на нашата планета след образуването на бяло джудже на мястото на Слънцето. Земята (в първия сценарий) или ще бъде напълно унищожена, или ще се окаже доста далече от бялото джудже с умерена светимост. С други думи, ако открием там вода в течно състояние, то не значи, че животът се подразбира.
Обитаемият свят около средното бяло джудже трябва да се намира на разстояние не повече от 1,6 млн. км, което е едва ли не 100 пъти по-малко от разстоянието между Земята и Слънцето. Но Льоб е оптимист: „Първите звезди, които трябва да изучим в търсенето на следи от живот, са белите джуджета.” Според него планетите с големи запаси от вода могат да мигрират към бялото джудже и след неговата поява. Освен това те са способни да се образуват от газово-праховите остатъци от планетите, унищожени при разширяването на газовия гигант, което прави техните планети „второ поколение”.
И това е обнадеждаващо – значителна част от белите джуджета носят на повърхността си следи от голямо количество тежки елементи. Следователно много от тях трябва да имат твърди скалисти планети, отнасящи се към земната група. И няма да е много трудно те да бъдат открити с наличните телескопи.
На орбита от 1,6 млн. км средната обитаема планета около бялото джудже ще се върти около него само за десет часа. Тоест на всеки десет часа тя, от гледна точка на земния наблюдател, ще преминава пред диска на своята звезда.
Дори най-тежкото от известните бели джуджета с маса колкото Слънцето по диаметър е равно на Земното кълбо. И ако има планети в зоната на обитаемост, а плоскостта им на въртене е благоприятна за земните астрономи, тяхното откриване няма да е търсене на игла в купа сено, а доста проста задача – толкова чест транзит на планета с размер на Земята по диска на бялото джудже ще води до забележително намаляване на неговата светимост.
Така може да се отрие не само планетата, но и да се изследва нейната атмосфера и да се определи присъствието на водни пари или кислород.
…Ако те, разбира се, успеят да се формират на такава близка дистанция от отломките на унищожените планети от първото поколение или да мигрират от по-далечни орбити и да дойдат по-близо до звездата.
© Mark A. Garlick
Според екипа на Ави Льоб за подобно търсене на космически телескоп от типа на „Джеймс Уеб” (чието пускане е предвидено от НАСА за края на десетилетието) ще бъдат необходими само няколко часа. Самата вероятност за откриване на планети от земен тип в зоната на обитаемост около бялото джудже се оценява от учените на 1:500.
„Въпреки че най-близката обитаема планета може да се върти около червено джудже, много по-бързо ще определяме дали тя е обитаема, ако се върти около бяло джудже”, подчертава астрономът.
