Технологиите правят живота ни по-добър.
Днес с интернет можем да гледаме филми по телевизията с висока резолюция. Можем да си платим сметките за секунди, докато си седим на стола, и какво ли още не.
Това е удобно и модно, но само докато не започне да плаши, докато не излезе от контрол електронната банкова система или докато машините не завладеят планетата. За плашещите технологии пише How Stuff Works.
Интернет следене
Средно на месец през 2013 година над 380 милиона души са посещавали уеб портали, принадлежащи на Google и Yahoo. Всяко електронно писмо, изпратено чрез Gmail, всяка таблица, всяко изображение – всичко се съхранява в Google Docs, и всеки чат в Yahoo Messenger се съхранява в облачната мрежа от сървъри и центрове за обработка на данни.
Може да се предположи, че цялата тази частна информация и персонални данни се съхраняват в шифрован вид и са защитени от любопитни очи. Но така ли е?
Благодарение на прославилия се с откровения бивш служител на Агенцията за национална сигурност (NSA) Едуард Сноудън през 2013 година ние разбрахме, че спецслужбата на САЩ активно е контролирала електронната поща, разглеждала е историята на интернет запитвания и е прослушвала телефонни записи на милиони обикновени хора, така да се каже, с цел да следи потенциална терористична активност.
В рамките на секретната програма с името „Призма“ NSA е получила разрешение от съда, за да накара такива компании като Google и Yahoo да разпространят следенето и на чужди уеб потребители.
Ако това се оказвало недостатъчно, NSA тайно прониквала в сървърите на Google и Yahoo без разрешение на компаниите. Критиците наричат това явно нарушаване на човешките права – да се наблюдават действията на всеки уеб потребител без неговото съгласие и дори без да бъде уведомен.
Колкото и да е ужасно, си струва да помните, че цялата ви информация в интернет се събира, а при най-малката необходимост се разглежда безпрепятствено.
Взлом на ДНК
Когато през 2003 година човешкият геном е напълно „разчленен“, изследователите по цял свят започват да анализират повече от три милиарда базови двойки на генома за изучаване на коренните причини на такива заболявания като Алцхаймер, разпространени видове рак и така нататък. Но това е едва началото. Реалната мечта на биотехнологиите е не само да разберат как се държат нашите ДНК, но и да „напишат“ нова ДНК, която би лекувала болести и би ремонтирала работата на тялото отвътре.
Биопредприемачът Джон Крейг В
ентър, чиято компания е помогнала да се състави картина на генома, излиза на нов етап през 2010 година, когато създава първата в света синтетична саморепликираща се хромозома. Той натоварва синтетични съставки на ДНК в бактериална клетка и гледа как растат и се делят с помощта на компютър. По собствените му думи той е създал „живот“.
При щастлив сценарий биолозите в близко време ще изяснят как да програмират вируси и бактерии, за да създават лекарства за всяко заболяване, например при ракови или при развиване на умствени отклонения.
При свръхужасен сценарий биотерористи могат да проектират смъртоносни бактерии, предназначени за въздействие върху нас на генетично ниво. През 2012 година The Atlantic предостави на вниманието на читателите технологично правдоподобна схема, в която американският президент е убит след заболяване от високоинфекциозна простуда, разработена с цел въздействие върху слабите звена на генетичния му код.
Затова, за да не попада вашата ДНК в ръцете на врага, по-добре да не излизате от къщи без мрежа за коса и хирургически ръкавици… и да не плюете, където ви падне.
Кибервойна
Представете си война, която се провежда само с помощта на компютър. Става дума за тотална атака на електронните инфраструктури на държави. Системите, контролиращи блоковете за реагиране на извънредни ситуации, банки, обекти за електронна търговия, точки за управление на енергосистеми, водоснабдяване, топлофикация и разбира се, въоръжение, отдавна са напълно компютризирани. Грамотно изпълнената атака може да доведе до сериозни проблеми, което прави населението уязвимо за физически заплахи.
През 2013 година директорът на ФБР Джеймс Коми предсказва, че кибератаките скоро ще станат по-голяма заплаха за националната сигурност, отколкото международния тероризъм.
Тук може да помогне просветяването на населението за компютърните вируси и троянските програми, както и използването на най-новия антивирусен софтуер.
Кибератаките всъщност може да са и полезни инструменти срещу машини,които ще се научат да мислят самостоятелно и излязат извън контрол. И макар че засега това е предмет на научната фантастика, някои аналитици смятат, че е напълно възможно да се случи.
Технологична сингулярност
Изкуственият интелект е изминал дълъг път, откакто са се появили първите компютри. Но опасност от изкуствен разум засега не се задава.
През 1993 година професорът по математика от университета в Сан Диего Върнър Виндж предлага термина „сингулярност“ за момента, когато компютрите ще придобият самосъзнание с помощта на напреднал изкуствен интелект.
Съвместната дейност на хората и машините ще помогне на прогреса, а биологичните постижения ще позволят на лекарите да проектират човешки интелект. Но съществува възможност и от такъв изход, когато изкуственият интелект ще стане толкова самостоятелен и бърз, че ще престане да се подчинява на човешкия контрол.
Няма никакви гаранции, че ако подобно нещо се случи, технологичните ограничения ще предотвратят трагедията. Дори самата идея, че машините някой ден могат да решават дали човекът да живее, или да умре, звучат страшно.
Автомобили без водач
Из цял свят ежегодно около 1,3 милиона души загиват в катастрофи. Освен това съществуват и недостатъци на самия процес на шофиране: 38 часа на година – толкова средно изразходва човек зад волана.
От Google може да се разбере повече за самоходните автомобили – автономни и доста „по-събрани“ по време на движение. Те се ръководят от определени алгоритми, които се придържат към транспортния поток. За такъв вид транспорт е създаден софтуер от Google.
Подобен автомобил използва GPS и скенер на покрива, за да не се отклонява от курса и да реагира на движението на другите транспортни средства или живи същества, както и да фиксира всички странични обекти. По данни от 2013 година роботите автомобили все още са на стадий бета-тестове, но десетки вече са преминали изпитания по пътищата на Калифорния и Невада.
Най-много тревога буди не възможността за проблем в софтуера, а преходът от „режим робот“ в „режим човек“. Гласът на компютърния шофьор предупреждава човека за предстоящите ситуации, които изискват ръчно управление – например при сложни маневри или на контролно-пропускателни пунктове.
Инженерите на Google все още решават колко време е необходимо до предаването на обслужването в ръчен режим и какво да правят, ако водачът например е задрямал.
Никой не е казал, че трябва да се отказваме от всички постижения на цивилизацията. Просто в съвременния свят си струва с внимание да се отнасяме към зашеметяващите свръхтехнологии и да не се хвърляме в мрежите им, без да се огледаме.
