НАСА представи нова и възможно най-подробна гравитационна карта на Марс. Получените данни обединяват 16 години наблюдения и две години за техния анализ, включващ компютърно моделиране. Изследването е публикувано в сп. Icarus, съобщава сайтът на НАСА.
На представените карти може да се забележи различие на гравитационното поле над различни участъци от повърхността на Червената планета. Изображенията позволяват да се разгледат гравитационните особености с точност до 100 километра в диаметър и до 120 километра в дълбочина.
По-конкретно неголемите колебания на полето в района на северния полюс се съчетават добре с данните за неговия гладък релеф, за разлика от южния полюс, покрит с верига от планини и кратери.
Учените от НАСА са потвърдили, че в недрата на Марс има течна външна мантия, която участва във формирането на приливи и отливи в литосферната кора на планетата, предизвикани от въздействието на Слънцето и двата спътника на Марс – Фобос и Деймос.
Наблюденията също сочат, че 3-4 трилиона тона въглероден диоксид (12-16 процента от атмосферата на Марс) в периода на зимата се съхраняват в твърдо състояние на северния полюс на планетата. Със смяната на сезона тази маса газ мигрира към южното полукълбо. По-рано указания за това са получени от мисията Viking.
Учените от НАСА са изследвали подробно гравитационните свойства на провинция Тарсис – най-голямата вулканична планина в Слънчевата система. Нейната поява се свързва с глобални изменения на климата на Марс. Според геофизиците тя може да е възникнала в резултат на огъване или формиране на пукнатини в литосферата на планетата.
За създаването на картата са използвани станциите MGS (Mars Global Surveyor), ODY (Mars Odyssey) и MRO (Mars Reconnaissance Orbiter), чиито данни в продължение на 16 години са следени от Мрежата за далечна космическа връзка на НАСА. Апаратите, прелитащи над различни участъци на Марс, изпитвали върху себе си влиянието на измененията на гравитацията на планетата в зависимост от нейния релеф.
Картата ще позволи на учените в бъдеще по-точно да прогнозират параметрите на орбитите на марсианските сонди, да разберат природата на криещите се в недрата на планетата материи и да изяснят механизмите за нейното образуване и еволюция.
