На пръв поглед не изглежда много: няколко неравномерни линии, гравирани в мекия, външен слой на малка, тънка люспа от кремък. Но група археолози твърдят, че тези неравномерни линии са преднамерена маркировка, правейки 3.5-сантиметровия камък поредното доказателство за наличието на символична мисъл сред неандерталците.
Пещерата Киик – Коба (Kiik-Koba) има изглед към река Зуя в Кримската планина. Първоначално разкопани през 20-те години на 20-ти век, седиментните слоеве, изпълващи пещерата, съдържат доказателства за дълга история на неандерталско жилище отпреди 35 000 до 37 000 години. В същия слой, археолозите открили и скелета на неандерталско дете, което не оставя съмнения за това кой е живял в Киик-Коба, когато са направени и използвани каменните инструменти.
Няколко наскоро направени открития, включително пещерни рисунки и бижута, потвърждават че неандерталците са способни на символично мислене. Археолозите искат да разберат повече за произхода и развитието на символизма както в съвременните хора, така и в нашите предтечи. Но тълкуването на доказателствата понякога е предизвикателство, защото ранните символични обекти са по своята същност относително опростени. Това прави лесно да се отхвърли истинската символна маркировка като случайна.
В редица палеолитни места в Европа и Близкия изток например, археолози са открили люспи от кремък с линии, гравирани във варовиковия външен слой на камъните. Трудно е да се каже в повечето случаи, дали тези разрези са умишлени маркировки със значение или случайни драскотини, които са се получили по време на употреба или производство.
За да спомогне за разкриването на загадката, археологът от университета в Бордо, Ана Майкич и нейните колеги разработват набор от въпроси относно формите и особеностите на гравираните линии, контекста, в който са били намерени каменните люспи и други фактори. Археолозите дават точки въз основа на отговора на всеки въпрос и общият резултат показва колко вероятно е маркировките да са били съзнателни и символични или да са се появили от някакъв друг процес.
Изводите им по повод намерения кремък с линии в пещерата Киик-Коба са, че 13-те линии, гравирани във варовиковия външен слой на люспите, изглеждат на пръв поглед случайни; някои са прави, някои са леко извити и много от тях се припокриват или се наслагват над другите. Трудно е да се очертаят линиите с невъоръжено око. Но микроскопският анализ разказва друга история.
Оказва се, че линиите са гравирани с остър инструмент от камък, при който се получават врязвания с чист край с V-образно напречно сечение, което ясно се показва под микроскопа. Някои от тези сечения са асиметрични по начин, който намеква за дясната ръка, която държи инструмента. Повечето от линиите имат ясни начални точки, където жлебовете са по-дълбоки, но след това избледняват към далечните краища.
Това изключва други възможни обяснения за белезите върху кремъка, според Майкич и нейните колеги.
Линиите не съвпадат с видовете марки, които инструментът за ретуширане би оставил върху люспите, а фактът, че са гравирани с остър инструмент, изключва случайни наранявания.
Като определят кои линии пресичат или покриват други, Майкич и колегите й могат да видят реда, по който са направени марките. Те са ги преброили от L1 до L13. В някои случаи този който е правил линиите очевидно е добавял втора линия, за да удължи тази, която е била твърде къса.
Линиите са концентрирани в центъра на кремъка и с изключение на двете грешки на L7 и L8, те не достигат до ръба. Неандерталецът, който е гравирал линиите в тази люспа, изглежда е направил това с намерението да създаде цветен контраст между центъра и краищата, в известна степен по начина, по който художници днес използват техники, за да засенчат части от изображението, вместо да ги запълват с плътен цвят ,
В един момент изглежда, че гравьорът е сменил един инструмент с друг инструмент, за да получи по-дълбока линия. Повечето от първите 10 реда показват микроскопични паралелни белези по страните на жлеба, вероятно причинени от леки издатини по страните на инструмента. Но линиите L9 и L10 са доста плитки и последните три реда са били направени с различен инструмент или от същия инструмент, държан под друг ъгъл – линиите са по-дълбоки.
Археолозите са убедени, че белезите върху кремъка от Киик-Коба не са резултат от безразборно надраскване – тези линии са били направени умишлено. Както бе отбелязано по-горе, две от линиите L7 и L8 са относително плитки и за разлика от всички останали, достигат до края на камъка.
„Вероятно отговарят на грешки при позиционирането на инструмента поради скоростта на изпълнение на цялостния модел“, пише Майкич. Под микроскоп, формата на двете линии разкрива бързи движения, направени в бърза последователност.
Този вид работа би изисквала добра координация между ръцете и очите, фини двигателни умения и внимание към детайлите – но най-важното е, че това би изисквало целенасочено намерение да бъдат направени тези символи.
Вероятно кремъкът не е предназначен за четене, нито е нещо като номер или име. Няколко от линиите покриват или пресичат други; с невъоръжено око е трудно да се избират отделни линии от цялостния модел.
„Това по-скоро може да е било използвано за припомняне на информация за потребителя на кремъка или евентуално за комуникация, когато инструментът е бил предаден на някой друг“, пише Майкич.
Възможно е тези линии да са направени просто, за да направят гладката повърхност на инструмента по-лесна за захващане, но Майкич и нейните колеги казват, че това е малко вероятно, тъй като кремъкът от Киик-Коба е твърде тънък за да се използва като инструмент.
Знаците могат просто да означават собственост, но друг подобен кремък от същия слой на пещерата не е маркиран, което предполага, че неандерталците, които са живели тук, не са маркирали инструментите си като общо правило.
И макар че острите люспи изглежда са били използвани за нещо – носят лека фрактура от дясната си страна и някои микроскопични белези по протежение на ръба – не е ясно точно за какво са използвани. Но Майкич и колегите й считат, че това е ясен пример за символика, създадена от неандерталския майстор.
„Засега резултатите от това проучване добавят към нарастващия набор от доказателства, че неандерталските културни адаптации, особено тези от края на тяхната културна траектория, включват практики, които биха могли да съответстват на символичните интерпретации“, пишат археолозите в изданието arstechnica.com.
