Неандерталците не са зависили от мълнии и естествени горски пожари за да запалят огън, показват нови изследвания. Ранните роднини на човека са успявали да запалят свой огън самостоятелно.
Изследователите са открили с микроскопи износване на кремъчни ръчни брадви, събрани в неандерталските археологически обекти, като са разпознали следи от кремъчните удари, открити около огнищата на ранните населени места.
„Аз разпознах този вид износване и при моята по-ранна експериментална работа“, каза в съобщение в пресата археологът Андрю Сьоренсен, професор в университета Лайден в Холандия. „Това са следите, които получавате, ако се опитате да създадете искри, като ударите парче кремък върху парче пирит“.
Новото в случая обаче е, че изследваните ръчни брадви са били много по-стари от оръжията, които Сьоренсен е анализирал преди.
В лабораторни условия изследователите са използвали високотехнологични микроскопи даващи детайлно изображение, за да уточнят уникалните микроскопични следи оставени в кремъчните остриета на брадвите. Изображенията са показали малки вдлъбнатини с формата на буквата С, както и успоредни драскотини или прорязвания. Това са типичните следи, оставащи при удрянето на кремъка за да се получат искри.
Сьоренсен и колегите му са открили същото микроскопично износване при изследване на десетки брадви, датиращи отпреди 50 000 години, което предполага, че практиката на палене на огън е била широко разпространена сред неандерталците.
„Възможността да запалят свой огън е давала на неандерталците много по-голяма гъвкавост и сигурност в живота“, казва Сьоренсен. „Това е умение, което подозирахме, но не знаехме със сигурност, че те са притежавали.“
Откритието, публикувано тази седмица в списание Scientific Reports показва, че неандерталците са били способни на технологични прозрения, подобни на тези на ранните хора.
