Международен екип изследователи са установили защо привлекателността на мъжките лица с женствени черти (така нареченият ефект Джони Деп) не се проявява винаги. Оказва се, че субективната привлекателност на такива лица се снижава, когато за тяхното възприятие се изисква умствено усилие. Изследването е публикувано в сп. PLOS ONE.
Учените от университета на Отаго (Нова Зеландия), британския университет Уоруик и Калифорнийския университет в Сан Диего са провели два експеримента. В тях студенти разглеждали снимки на лица с изразени полови признаци и преходни между тях форми, получени чрез компютърна обработка на изображенията.
В първия експеримент 81 студенти (33 момчета пол и 48 момичета) на случаен принцип били разделени на две групи. Участниците от експерименталната група трябвало да определят дали виждат на снимката мъж или жена, след което да дадат оценка за привлекателност на лицето по десетобална скала. Контролната група оценявала само привлекателността.
Пример на снимките от първия експеримент. Helen Owen et al., PLOS ONE, 2016
Вторият експеримент с участието на 112 студенти бил проведен аналогично на първия, но използваните снимки отразявали преходни форми не само по отношение на пола, но и на расовата принадлежност. Съответно втората експериментална група трябвало да даде оценка за привлекателност след определянето на расата на човека на снимката.
Оказало се, че както мъжете, така и жените смятат за най-слабо привлекателни жените с мъжествени черти на лицето. Също независимо от пола доброволците предпочитали мъже с женствени черти, с изключение на случаите, когато преди оценката за привлекателност трябвало да определят пола.
Причината според изследователите е, че колкото по-силно са размити външните полови признаци, толкова повече умствени усилия се налага да се приложат за тяхното идентифициране и това влияе негативно на оценката на външността.
„Умственото усилие може да оцвети негативно нашето първоначално впечатление дори за това, което е обективно красиво“, пояснява Пьотър Винкелман (Piotr Winkielman), един от авторите на изследването.
Пример на снимките от втория експеримент. Helen Owen et al., PLOS ONE, 2016
По-рано се смяташе, че привлекателността на мъжете с женствени черти на лицето зависи от подсъзнателните предпочитания в избора на партньор – по-мъжествената външност свидетелства за „по-силни“ гени за предаване на потомството, а по-женствената – за голяма готовност за грижа за децата.
Терминът „ефект Джони Деп“ е въведен през 2009 година от психолозите Хайла Коси (Kayla Causey) и Аарон Гьотц (Aaron Goetz) за описание на разпространения тип мъже с такива женствени черти на лицето като големи очи, високи вежди и малка долна челюст.
Подобна външност имат много знаменитости, например Джони Деп, Джъстин Бийбър, Орландо Блум и Леонардо ди Каприо.
