Нещо не е както трябва със Слънчевата система

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESA/Hubble & NASA and the LEGUS Team
© ESA/Hubble & NASA and the LEGUS Team
Антония Михайлова

Защо в Слънчевата система има живот, защо предпочитаме Персеидите пред други зрелищни потоци и какво предсказа Стивън Хокинг – Газета.Ru представя обзор на най-интересните астрономически събития през август.

Нещо не е както трябва със Слънчевата система

Авторите използват статистика, за да сравнят нашата Слънчева система с други, та да разберат доколко е специфична тя.

Установени били, както се и очаквало, няколко особености. Най-главните се състоят в това, че ние си нямаме планети с кратки орбитални периоди и си нямаме суперземи.

От друга страна, Слънчевата система не е чак такъв урод. Което дава надежди за търсенето на истински двойници на Земята, а може би и за откриването „с кой да си поговорим“.

Горещи метеорни нощи

Всички обичат августовските Персеиди. Защото е топло. Но най-мощните потоци се наблюдават през зимата. Това са Джеминидите и Квадрантидите. Квадрантидите са доста необичаен поток. Той има много кратка продължителност и силна активност – по-малко от денонощие. Появил се е сравнително неотдавна – преди 200 години.

Освен това доскоро беше неясно с кое голямо тяло е свързан той. Обикновено говорим, че метеорните потоци са свързани с комети, но всъщност много от тях са свързани с астероиди. През 2003 година се появил и астероид кандидат за Квадрантидите.

Автори са провели детайлно моделиране на появата и развитието на потока. Получило се, че изхвърлянето на вещество е настъпило някъде през XVIII век.

Ясна граница между комети и астероиди няма. Обектът 2003 EH1, който сега се класифицира като астероид, може да проявява активност, аналогична на кометната. В резултат, като се започне от 1835 година, ние виждаме на небето забележителен метеорен поток.

Стабилна планета, стабилна държава

Добра новина: независимо от хаотичното поведение на Слънчевата система земната орбита ще бъде стабилна.

Автор е провел числено моделиране с мащаб няколко милиарда години. Печална съдба очаква само Меркурий, който ще придобие още по-голям ексцентрицитет и в резултат ще се сблъска с Венера или ще падне на Слънцето.

А на нас всичко ще ни е наред.

Септемврийският Хокинг

Тъй като август се оказал не най-продуктивният откъм астрономически открития месец, струва си да споменем и интересната теория, представена от Стивън Хокинг. Тя се появи в самото начало на септември.

Хокинг, работейки с колеги от Кеймбриджкия и Харвардския университет, е стигнал до извода, че квантовомеханичната информация за материята не изчезва в недрата на черна дупка.

На среща, на която се събрали 32-ма известни физици теоретици от различни страни, Хокинг заявил, че тази информация се кодира в двумерна холограма на границата на черната дупка – хоризонта на събитията.

Според съвременните представи черните дупки са формално хипотетични свръхплътни обекти, чиято гравитация не могат да напуснат дори фотоните светлина, образуващи се при колапс на звезди.

През 1975 година Хокинг разработил теория, според която черната дупка може да се изпарява поради постоянното раждане на елементарни частици на нейната граница, предимно фотони. Първоначално Хокинг смятал, че това лъчение не носи информация от недрата на черната дупка, но през 2004 година допуснал такава възможност.

Новата хипотеза на учения гласи, че лъчението на Хокинг може да съдържа част от информацията, съхраняваща се на хоризонта на събитията, и да се измъкне от околностите на черната дупка – макар и в „безполезен, хаотичен вид“.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори