Учен е готов да умре, за да живее вечно
41-годишният невробиолог от Харвардския университет Кенет Хейвърт смята, че е открил начин да се живее вечно.
„Човечеството се намира на една крачка от това да се научи да копира мозъка. Ние ще съхраняваме мозъка, разделяйки го на сегменти, създавайки компютърни аналози и ще го прехвърляме в телата на роботи.”
Заради предполагаемото безсмъртие Хейвърт е готов да предостави на науката 100 милиарда неврона и над 100 трилиона синапса от собствения си мозък. С други думи, той е готов да умре, за да живее вечно.
„Когато тялото престане да функционира, то започва да изяжда само себе си – твърди Хевърт. – Затова е необходимо да се „изключат” ферментите, които разрушават тъканите. Ако всичко върви по план, аз ще стана идеалното изкопаемо.”
Ученият разчита, че след смъртта му съзнанието му ще оживее на компютър. И е сигурен, че към пренасянето на мозъка – тоест преносът на информация от биологичния мозък в операционна система – ще стане толкова обикновено явление, колкото лазерната операция на зрението днес.
Този нов отрасъл от неврологията получил наименованието „сonectum”. Conectum е пълно описание на структурите връзки в нервната система. Някои изследователи смятат, че изучаването му някога ще може да обясни как работят съзнанието, паметта, емоциите и дори болести от рода на аутизъм, шизофрения и Алцхаймер. Те смятат, че тези болести ще се лекуват, като се отстранят „грешките в монтажа”.
„Много хора казват, че смъртта е неотменна част от човешкия живот, която просто трябва да се приеме – добавя Хейвърт. – Аз не се отнасям към тази група хора.”
На скептиците той отговаря така: „Ако преди 100 години някой беше казал, че ще изпратим спътници в Космоса, а малки кутийки на работните бюра ще ни позволят свободно да общуваме с хора от различни краища на света, сигурно щяха да го нарекат безумец. Ние постигнахме много – геномика, усвояване на Космоса. Но нашето откритие е много важно – то предоставя на човека възможност, за която дори не би могъл да мечтае.”
През 1986 г. учените успяват да създадат карта на връзките на нервната система на кръгъл червей с дължина 1 мм. Независимо че това създание имало само 302 неврона и 7000 синапса, проектът отнел 10 години. И засега това е единственият реално съществуващ конектум. Това означава, че със същата техника за обработка на 1 куб. мм от кората на главния мозък на човека ще отидат милион „човекогодини”.
Според биолога от Харвард Нараяна Кастури човешкият конектум е един трилион гигабайта изходни данни. „Това ще бъде най-сложната от създаваните някога карти. Известните ни методи за изкуствено съхраняване на мозъчна тъкан ни позволяват да обработваме не повече от 1 куб. мм. Още сме много далече от съхраняването на целия мозък”, твърди ученият.
Източник: dailygalaxy.com
