Изследователите от НАСА установиха произхода на органични вещества, открити в образците лунен грунт, събрани в хода на мисиите „Аполо“.
Образците от реголит, събрани в края на 60-те и началото на 70-те години, съдържали аминокиселини, но дълго време наличните технологии не позволявали да се определи техният произход.
Аминокиселините са строителните елементи на белтъците, които са изключително важни за създаването на органични структури (например кожа и косми). Когато тези органични вещества били открити в доставените от Луната образци, учените много се учудили, тъй като повърхността на Луната е абсолютно негодна за всякакви известни форми на живот.
Изследователите издигнали четири хипотези. Първо, има вероятност, че в слънчевия вятър, заредените частици, изхвърляни от Слънцето, се съдържат компоненти на аминокиселини. Озовали се на лунната повърхност (атмосфера на земния спътник практически отсъства), те може да са се съединили и да са образували органично вещество.
Втората хипотеза прилича на първата, но предполага, че молекулите предшественици са се озовали на лунната повърхност поради реактивния газ на ракетите. Третата хипотеза твърди, че молекулите са доставени на Луната от астероиди.
Най-правдоподобната версия посочва, че органичните съединения са били продукт на земно замърсяване от оборудването, доставено на нашия спътник по време на работата на астронавтите от „Аполо“, или са попаднали в образците след връщането им на Земята.
Когато образците били анализирани за първи път, учените установили, че те съдържат органичен материал, но не успели да установят неговия произход. Сега специалистите на НАСА се възползвали от седем образеца за анализ и открили много ниски концентрации на аминокиселини – от 105 до 1910 части на милиард.
С помощта на високочувствителното оборудване на астробиологичната аналитична лаборатория на „Годард“ изследователите успели да определят изотопния състав на образците, който помогнал да се определи произходът на органичните вещества.
Анализът показал, че образците съдържали повече изотопи въглерод-12, отколкото по-малко радиоактивния въглерод-13. Това потвърждава, че органичното вещество произхожда от земно замърсяване, а не от астероиди, слънчев вятър или ракетно гориво.
Освен това обемът на аминокиселините, открити в образците, не се връзва с нито една от четирите теории – например, ако за тяхната поява е бил отговорен слънчевият вятър, то образецът, взет от повърхността, би съдържал значително повече аминокиселини. Точно по същия начин, ако вината беше на ракетното гориво, то по-високата концентрация на аминокиселини би била открита непосредствено под лунния модул.
Впрочем, макар че повечето доказателства говорят, че откритите в лунния реголит аминокиселини са родом от Земята, напълно е вероятно малък процент все пак да има астероиден произход. Става дума за това, че сред тези аминокиселини има и такива, които изключително рядко се срещат в земната биология, но са привични за метеоритите.
Изследването станало предупреждение за важността от контрол върху замърсяването в хода на бъдещи мисии.
Впрочем наскоро в хранилищата на Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ бяха открити 20 капсули с образци от лунен прах. Всички те датират от 24 юли 1970 година и са съхранявани във вакуум, за да се предпази ценното им съдържание.
Съдейки по всичко, това е грунт, събран в хода на мисиите „Аполо 11“ и „Аполо 12“.
Учените не могли да обяснят как в хранилището може да се загубили толкова ценни образци.
