Когато екзоплаетата Проксима Кентавър Б (Proxima Centauri b) беше открита, очакванията за възможността за наличие на живот там бяха големи. Някои дори се надяваха, че това е втората Земя. Планетата е в орбита около съседната (ни) звезда Проксима Кентавър и е по-близко до нас от всяка друга екзполанета, откривана досега.
Като екзопланети се определят планети в орбита около други звезди, подобно на планетите около нашето слънце. Проксима Кентавър Б се намира на приблизително 4,2 светлинни години от Земята. С техниката, с която разполага човечеството сега биха били необходими около 6300 години, за да достигне космически кораб до нея.
Така че засега това е само игра на мисълта, но учените спекулират с идеята каква е възможността на Проксима Кентавър Б да има живот. Най-новото изследване по темата е направено с компютърна симулация на различни климатични модели, отнасящи се до екзопланетата. В резултат на това учените стигат до извода, че Проксима Кентавър Б предлага важни предпоставки за наличие на живот. Изследването е публикувано в специализираното издание Astrobiology.
Веднага след откриването на екзопланетата през 2016 учените спекулираха, че там може да има гигантски океан. Междувременно се появиха и съмнения, най-вече поради свойствата на звездата, около която Проксима Кентавър Б кръжи.
Проксима Кентавър е от типа червено джудже. Звездата е сравнително малка и чувствително по – хладна от нашето слънце. Т.нар. Обитаема зона около звездата, в която зона не е нито твърде горещо, нито твърде студено за живот, се намира сравнително близо до нея. Проксима Кентавър Б се намира точно в тази зона като се нуждае от едва 11 дни за пълна обиколка. Близостта до звездата обаче има и недостатъци.
Червените джуджета са много активни. По тази причина Проксима Кентавър Б е изложена на много силен слънчев вятър и екстремно рентгеново и ултравиолетово лъчение. Силното лъчение може и да е пресушило някога наличната вода.
Въпреки това учените не изключват наличието на вода на планетата към настоящия момент. Според тях, Проксима Кентавър Б може да се е родила на по-голямо разстояние от звездата и с течение на времето да се е придвижила в по-близка орбита. Така че планетата може да е избегнала поне по-ранните пресушаващи водата бури.
В своето изследване учените стигат до извода, че е възможно на Проксима Кентавър Б изначално да е имало десет пъти повече вода, отколкото на Земята. Дори масивното лъчение да е пресушило 90% от нея, в наши дни може да е останало достатъчно вода за наличието на огромен океан, който се простира на огромна територия върху планетата.
Има обаче и втори проблем, който би могъл да затрудни живота на планетата: Проксима Кентавър Б се върти така около звездата, че винаги към нея е обърната само едната страна на планетата. По тази причина експертите се опасяват, че едната страна на планетата може да е скована във вечен мраз, а другата да е вряща. Между двете страни обаче може да има тясна ивица, зона, която предлага умерена температура на водата.
Изхождайки от това, учените моделират даденостите на екзпопланетата, според различни предпоставки: с подобна на земната атмосфера, състояща се предимно от азот и с атмосфера, която съдържа чист въглероден двуокис (CO2). Към това прибавят варианти с по-дебела и с по-тънка атмосфера от земната, а също и с различна соленост, големина и дълбочина на потенциално наличния на Проксима Кентавър Б океан.
„Основното в нашия модел е т.нар. Динамичен океан“, казва Антъни Дел Генио от НАСА пред „Universe Today“. В него заради различните течения постоянно се смесват студена и гореща вода от двете страни на планетата.
С такава предпоставка, в симулациите има няколко сценария, при които на Проксима Кентавър Б може да има живот.
„Ако екзопланетата има атмосфера и океан, тогава океанът има регулиращо влияние върху климата – дневната страна би била по-студена отколкото се смяташе досега, а нощната страна – по-топла,“ обяснява Дел Генио.
Дори това допускане обаче не може да се приеме за сигурно от учените. Засега не е категорично доказано наличието нито на атмосфера, нито на океан. Експертите се надяват в близките години да научат повече за планетата с помощта на новите космически телескопи.
