Нова теория за гравитацията премина успешно първи тестове. Ето какво значи това за физиката

През 2010 експертът и привърженик на Струнната теория от Университета на Амстердам и Института по Теоретична Физика Делта Ерик Верлинде изказа предположението, че гравитацията не е фундаментална сила в природата, а по – скоро „възникващ феномен.“ Сега, 100 години след като Айнщайн публикува финалната версия на Общата теория на относителността, Верлинде публикува документ, в който разяснява позицията си по отношение на гравитацията. В документа се съдържа претенция за оспорване на самите основи на физиката, такава каквато я познаваме.

Теорията за възникващата гравитация на Верлинде прави много важен извод: тъмната материя не съществува. Неговото изследване намира смисъл в поведението на гравитацията без нуждата от съществуването на частицата на тъмната материя.

Учени от Обсерваторията Лайден са изследвали повече от 33 хиляди галактики, за да проверят теорията на Верлинде. Резултатите показват, че в действителност тя е по-точна в потвърждаването на разпространението на гравитацията във вселената от Теорията на относителността на Айнщайн.

Във видеото можете да разберете повече за алтернативното виждане на Верлинде за гравитацията.

През годините физиците търсят тъмната материя (частицата, на която се дължи нейното съществуване), която да обясни несъответствията между Общата теория на относителността и гравитационното пречупване на светлината, наблюдавано в светъл космос. Ако гравитацията е отговорна за това огъване на светлината, проблемът е, че огъването не съответства на наличното количество материя, което от своя страна предполага наличието на невидими частици, които да допринесат за допълнителна гравитационна сила.

Огромни усилия, апаратура и финансиране са били посветени на преследването на тъмната материя и нейната неуловима частица. Ако се окаже прав, Верлинде може да сложи край на това търсене, което продължава вече четири века. Ако частицата се окаже илюзорна, ще се промени драстично и това, което (не) знаем за нашата вселена.

Калкулациите на Верлинде са приложими само за изолирани, сферични и статични системи, което означава, че тъмната материя не е напълно отхвърлена. Както с всяка друга теория, тази на Верлинде за възникващата гравитация ще претърпи модификации. Той обаче е оптимист по отношение на напредъка: „Много теоретични физици като мен работят по теорията и постигнахме голям прогрес.“

Може да стоим на прага на нова научна революция, която радикално ще промени виждането за космоса, времето и гравитацията,

допълва той.