Учени са получили нови доказателства за съществуването на Планетата Х – голям транснептунов обект на границата на Слънчевата система. Откритието е на Майкъл Браун и Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.
Планетата е с размерите на Нептун и се върти по елиптична орбита с период около 15 000 години. Изследователите съобщават, че не са успели да наблюдават планетата пряко, но дават косвени данни за орбитите на други обекти от пояса на Кайпер, които сочат съществуването на девета планета в Слънчевата система. Статията на учените е приета за публикация в Astronomical Journal, пишат Nature и Science.
Според хипотезата на учените преди около 4,5 млрд. години, когато Слънчевата система още се е формирала, гигантската планета по някаква причина е излетяла извън пределите на региона, където се зараждали останалите планети. Но тя не е излетяла извън пределите на Слънчевата система – задържал я е газът, но сега космическото тяло има силно разтеглена елиптична орбита.
Основа за работната хипотеза е станало необичайно струпване на шест вече известни обекта на орбити зад Нептун. Шансовете такова струпване да е резултат от проста случайност са 0.007%, или 1 на 15 000, казват Батигин и Браун, а наличието на планета с маса десет пъти по-голяма от земната, поради която тези шест обекта се въртят по своите наклонени елиптични орбити, би било логично обяснение.
JPL; BATYGIN AND BROWN/CALTECH; (DIAGRAM) A. CUADRA/SCIENCE
Сред тези обекти са Ерида (открита също от Браун), обектите 2004 VN112, 2013RF98 и други. Именно след откриването на Ерида Плутон беше лишен от статута на пълноценна планета и беше причислен към планетите джуджета.
Орбитата на предполагаемата планета също е наклонена спрямо еклиптиката и разстоянието до Слънцето в най-близката ѝ точка превишава седем пъти разстоянието от Слънцето до Нептун – то е 200 астрономически единици (една астрономическа единица е равна на 149,6 млн. км, или на разстоянието между Земята и Слънцето). Неназованата още планета лети зад пояса на Кайпер и се отдалечава от нашата звезда на разстояние от 600 до 1200 а.е. Отново за сравнение – поясът на Кайпер започва на около 30 а.е. от Слънцето.
Сп. Science е успяло да вземе коментар от рецензента на статията в Astronomical Journa Алесандро Морбидели (обикновено самоличността на рецензентите в научните издания остава анонимна). Според Морбидели изчисленията на Браун и Батигин са „много основателни“ и той е „напълно убеден, че въпросната планета наистина съществува“.
И все пак авторите на работата признават, че „докато планетата не бъде фиксирана пряко (с помощта на телескопи), нейното съществуване остава хипотеза“. Поради отдалечеността от Слънцето и голямото разсейване в параметрите на орбитата на Планетата Х е невъзможно да се използват телескопи с тясно поле на видимост от рода на „Хъбъл“ – просто не е ясно в коя част на небето трябва да бъде насочен техният обектив.
Помощ може да окаже обсерваторията Субару, чийто телескоп има висока чувствителност при широк обзор, но дори с него търсенето на Планетата Х може да отнеме поне пет години.
„Не мога да си представя по-важно събитие, ако – и това е дебело „ако“ – тяхната хипотеза е вярна“, коментира Грегъри Ласли от Калифорнийския технологичен институт.
