Преди Първата и Втората световна война е имало още една – Нулевата световна война, финал на която е станала прочутата Троянска война.
В историята на световната култура Троянската война е останала като наистина епично събитие, тъй като именно така я е описал Омир в „Илиада“.
Сега учени от Швейцария представят теория, според която известната битка между ахейци и троянци може да е била една от решаващите в Нулевата световна война.
Както твърди Еберхард Цангер, ръководител на международната организация за лувийски изследвания в Цюрих, битката е унищожила цяла средиземноморска цивилизация преди 3200 години.
Страхувайте се от лувийците, носещи раздор
Според учените Троянската война не е започната от античните богове и прекрасна жена (именно така Омир представя началото на военните събития в „Илиада“), а от лувийците – родствена народност на хетите, живяла на западното и югозападното крайбрежие на Мала Азия.
Според швейцарския геоархеолог Еберхард Цангер той е успял да открие липсващия детайл от мозайката, благодарение на който може да се пресъздаде панорамното историческо платно. Той нееднократно се е опитвал да докаже истинността на събитията от Троянската война.
По думите му битките между гърци и троянци са предшествани от падането на загадъчната лувийска цивилизация.
Възникнала в средата на III хил. пр.н.е., към II хил. пр.н.е. лувийският народ е утвърдил своето влияние върху цялата източна част на Средиземноморието. Територията, на която са живели лувийците, е била особено богата на минерали и метални руди, което вероятно им е позволило да укрепят могъществото си в дълбоката древност.
След изучаването на голямо количество спътникови снимки Цангер е заключил, че посоченият регион в Мала Азия е бил плътно населен в епохата на късния бронзов век. Той е открил около 340 големи населени места, от които днес са разкопани само няколко. „Някои от тези градове са толкова големи, че могат да се видят от Космоса“, разказва ученият.
В древните хетски текстове се споменава за няколко малки царства в Западна Анадола, говорещи на различни диалекти на общия лувийски език. Малките държави са се обединили в съюз, след което според Цангер е започнала да се оформя лувийската цивилизация.
На първо време лувийците доста дружно живели със своите съседи – древните египтяни, жителите на Новото царство, с хетите от Централна Анадола и микенците, които живели на континентална Гърция. Но мирното съществуване много скоро омръзнало на лувийците. Съдейки по съхранените записки, самият народ се смятал за толкова могъщ, че решил да тръгне на война срещу империята на хетите.
Самочувствието на лувийците не е било лишено от основания – скоро след първите атаки хетите паднали под напора на лувийската армия.
Древноегипетските хроникьори, които също свидетелстват за краха на хетската армия, многократно споменават за „морските народи“, които според Цангер били именно лувийците. Покорили хетите и опитали вкуса на властта и богатствата, лувийците избрали нова жертва и продължили военните кампании, този път вече срещу египетското Ново царство.
Лувийската армия удържала победа след победа, но това не ѝ помогнало да предпази собствената си държава – само след няколко десетилетия цивилизацията започнала да упада. Дълго време историци и археолози се опитват да открият причините за изчезването на мощната цивилизация.
Учените обвинявали промени в климата, природни катастрофи и социална нестабилност. Според Цангер причината следва да се търси сред микенците. Чувайки за бедственото положение на египтяните, жителите на Гърция сякаш предчувствали, че следващият удар на лувийците ще бъде по тях, и бързо се обединили в собствена коалиция.
Следвайки правилото „нападението е най-добрата защита“, микенците пресекли Егейско море и сами атакували могъщите лувийци. Съкрушавайки неспокойните си съседи, микенците подкопали и собствената си държава – осъзнавайки, че нищо повече не ги заплашва, те започнали вражда помежду си и завързали гражданска война. Впоследствие сред разрушените градове се оказала прославената Троя.
Еберхард Цангер твърди, че само такава последователност на събитията се съгласува със записките от съхранените древни текстове от цялата източна част на Средиземноморието.
В спора се ражда истината
Колегите на Цангер реагират повече от скептично на неговата привидно стройна теория. „За да стане наистина безспорно твърдението на Цангер за могъщата цивилизация, археолозите трябва да открият примери на монументално изкуство и архитектура на територията на цяла Западна Анадола, а също и текстове от едни и същи места“, казва преподавателят в Оксфордския университет и изтоковед Кристоф Бахубер.
Ученият смята теорията на Цангер просто за „патетичен разказ“. Бахубер напомня, че историците трябва да поставят под съмнение древните епоси, сред които и съчинението на Омир. Според учения те едва ли съдържат дори малка част от историческата истина.
Цангер отвръща на нападките на колегите си от Оксфорд с няколко древни текста за Троянската война, които съвпадат с историята, разказана от Омир. Впрочем един от тях, създаден в първото столетие от новата ера, се отнася към загубени днес египетски паметници и остава само споменаването в други източници.
Възраженията срещу твърденията на Цангер са основателни. Първо, не е ясно дали Троянската война се явява падение на хетската държава, край на микенската цивилизация, причина или следствие от нашествието на морските народи.
Второ, към морските народи се отнася не едно племе, а множество племена. Но независимо от критиката и спорните съждения, теорията на Цангер е допринесла за нарастване на интереса към епохата на късния бронзов век.
Масовите археологически изследвания в Западна Анадола ще донесат само полза на науката, което признава дори Бахубер. „Всъщност много се радвам, че той успя да привлече внимание към този регион“, отбелязва ученият.
