Обединението на резултатите на колаборациите ATLAS и CMS, търсещи бозона на Хигс с различни блокове на Големия адронен колайдер, помогна на физиците от ЦЕРН да уточнят масата на „божествената частица“ на 0,2%.
Масата на частицата на Хигс се оказала малко по-висока от долната граница на предишните оценки, съобщава пресслужбата на организацията.
„Едва започнахме процеса на рестарт на Големия адронен колайдер и с голяма радост отбелязваме точността на измерванията, която успяхме да постигнем с двата експеримента, и високата съвместимост на техните научни резултати. Това е добър знак за „втория кръг на колайдера“, казва директорът по изследователските програми на ЦЕРН Серджо Бертолучи.
Големият адронен колайдер завърши първия цикъл от своята работа през февруари 2013 година, когато най-мощният днес ускорител на Земята беше изпратен в дълга „ваканция“. В рамките на този етап ускорителят е успял да реши главната си задача – да открие Хигс бозона, частицата, отговаряща за масата на всички обекти във Вселената.
Бозонът на Хигс е бил „уловен“ и от двете научни групи на ЦЕРН, които търсят неуловимата „божествена частица“ – колаборациите ATLAS и CMS, работещи с едноименните детектори на разпад. Масите на бозона, изчислени по данните от тези инструменти, са били подобни, но все пак малко различни – 125,03 гигаелектронволта за CMS и 125,36 гигаелектронволта за ATLAS.
Физиците от ЦЕРН се опитали да изгладят тези различия, като обединили усилия и резултати от наблюденията. Плодове на тези усилия станала новата оценка на бозона на Хигс, по-близка до оценката на CMS, отколкото на ATLAS – 125,09 гигаелектронволта.
Тази стойност може да бъде уточнена в хода на бъдещи експерименти на Големия адронен колайдер, който стартира наново на 7 март тази година.
След възобновяване на работата през 2015 година сумарната енергия на сблъсък на протони трябва да се увеличи от предишните 7 тераелектронволта до 14 тераелектронволта.
Повишението на енергията на сблъсък ще позволи на учените по-често да получават редки събития – например да видят раждането на частицата на Хигс, както и да даде нови възможности за търсенето на „новата физика“ извън пределите на Стандартния модел.
