Част от Близкия изток и Северна Африка към 2050 година ще станат негодни за живот. Климатичните изменения ще доведат до масова миграция на население от тези територии, предупреждава Обществото Макс Планк (Германия).
В края на април 2016 година 175 държави подписаха споразумение, предвиждащо съкращаване на парниковите емисии. Според учените това може да забави темповете на глобалното затопляне, за да не се повиши средногодишната температура с повече от два градуса по Целзий към 2050 година.
Изследването показва, че това не е достатъчно за предотвратяване на катастрофата в Близкия изток и Северна Африка. Към 2050 година на тези територии летните нощни температури ще достигат 46 градуса по Целзий, а средната лятна температура през нощта – не по-малко от 30 градуса (в оптимистична прогноза).
Изключително горещите дни се очаква да бъдат пет пъти повече в региона, отколкото днес (80 вместо 16). Към края на текущото столетие температурата на най-горещите летни дни може да достигне 50 градуса, а техният брой да нарасне до 118–200 дни (в зависимост от климатичния модел).
Условията за живот ще се влошат и заради замърсяването на въздуха (силните ветрове носят прах от пустинята). Учените са сравнили прогнозата на 26 климатични модела с наблюдателните данни за 1986–2005 година. Разгледани са два главни сценария: RCP4.5 (към 2040 година глобалните емисии на парникови газове се снижава) и RCP8.5 (нивото на парниковите газове в атмосферата расте).
Според първия сценарий към края на столетието на всеки квадратен метър земна повърхност ще се падат с 4,5 вата повече мощност слънчево излъчване, отколкото сега. Това съответства на повишение на средногодишните температури с два градуса по Целзий и съответства на целите, поставени на климатичния конгрес.
Според втория сценарий средногодишната температура към 2100 година ще се увеличи с повече от четири градуса по Целзий в сравнение с доиндустриалната епоха.
В Близкия изток и Северна Африка сега живеят 500 милиона души. Количеството горещи дни в този регион в сравнение с 1970 година се е удвоило. От началото на ХХ век запрашеността на атмосферата в Саудитска Арабия, Ирак и Сирия се е увеличила средно със 70%. Това е свързано с увеличаването на продължителността на сушата и повишената честота на пясъчните бури.
