Плътни облаци газ и прах – ето къде предпочитат да се раждат звездите. Във видимата част на спектъра този прах е тъмен и не позволява да се разгледа скритата зад него звезда. Дотолкова не позволява, че през 1774 година Уилям Хершел, наблюдавайки такъв облак в съзвездието Скорпион, възкликнал: „Наистина дупка в небесата!”
За да се надникне в процеса на формирането на звездите, са необходими телескопи, способни да работя на по-дълги вълни – например в субмилиметровия диапазон, където частиците излъчват, вместо да поглъщат. APEX (Atacama Pathfinder Experiment), разположен на платото Чахнантор в Чилийските Анди – най-големият телескоп в субмилиметровия диапазон в Южното полукълбо – идеално подхожда за такъв род наблюдения.
Облакът Орион, разположен в едноименното съзвездие на 1500 светлинни години от Земята, е най-близката до нас област на формиране на масивни звезди. Там има и ярки мъглявини, и тъмни облаци, и млади светила.
© ESO /APEX (MPIfR / ESO / OSO) / T. Stanke et al. / Digitized Sky Survey 2
На даденото тук изображение в оптичния диапазон е показана само част от този обширен куп, а оранжевите светлини са резултат от наблюденията на телескопа APEX. В противен случай тези области биха изглеждали тъмни, тъй като това са същите тези облаци, поглъщащи видимата светлина, но светещи на субмилиметрови вълни. Възможно е именно там сега да се раждат нови звезди.
Яркият участък под центъра на изображението е отразяващата мъглявина NGC 1999. Подобни обекти са получили наименованията си поради това, че праховите им облаци отразяват бледосинята светлина на звездите на заден фон. В дадения случай мъглявината е осветена основно от излъчването на младата звезда V380 Orionis (температура на повърхността – 10 000 К, което е два пъти повече от тази на Слънцето, масата – 3,5 слънчеви), която се е притаила в сърцето й. В центъра на мъглявината се намира тъмно петно, което се вижда още по-добре на известното изображение, получено от телескопа „Хъбъл” (виж долу).
© NASA / ESA / Hubble Heritage Team (STScI)
Обикновено тъмно петно от рода на това сочи за плътен облак космически прах, който покрива звездите и мъглявината. Но на това изображение може да се види, че даденият участък остава тъмен, независимо от данните на телескопа APEX. Астрономите смятат, че това наистина е „дупка в небето”, тоест кухина, издълбана от материала, излизащ от звездата V380 Orionis.
© ESO/Digitized Sky Survey 2. Acknowledgement: Davide De Martin
Областта, попаднала на това изображение, е разположена на около два градуса южно от голямата и знаменита мъглявина Орион, която може да се види в горния ъгъл на снимката.
Източник: Европейска Южна обсерватория
