Синестезията кара хората да си спомнят вкуса на лимона при вида на цифрата седем, да си представят буквите в различни цветове и да чуват шум при гледане на движещи се картинки.
Науката не е много наясно защо някои хора имат такова влияние на възприятието, при което раздразнението на един сетивен орган предизвиква и усещания, съответстващи на друг сетивен орган (синестезията не се смята за психическо разстройство).
Например числа, букви или цели думи се виждат от такива хора в определени цветове, миризмите се асоциират със звуци, а от някои изображения се появяват вкусови асоциации.
Но в хода на ново изследване специалистите от университета на Съсекс стигнали до извода, че специалните тренинги за ума могат да провокират придобиване на някои ефекти на това състояние. Освен това такъв род обучение може да повиши IQ на човека.
Смята се, че в света само един от двадесет и трима души е способен да изпитва състояние на синестезия. Произходът на явлението досега остава тайна – може би то се крие в съчетанието на гени, а може да идва от детството – например благодарение на цветните магнитни букви, които поставят върху хладилниците си голяма част от семействата по цял свят. Известни са дори случаи на синестезия, придобити в резултат на травма.
Психолозите от центъра Саклер при университета на Съсекс приканили група от 14 зрели доброволци да преминат деветседмична обучителна програма, чиято цел било развиването на определени навици по синестезия. Към края на проекта участниците изработили достатъчно силни асоциации на буквите с цветове и стандартната проверка за синестезия дала положителен резултат.
Повечето хора съобщили, че буквите не само притежават цветове, но и собствен характер – например буквата х им се струвала скучна, а буквата w – умиротворяваща.
Което е още по-удивително, IQ-то на участниците също средно се повишило с 12 пункта в сравнение с контролната група, която не преминала тренингите.
„Подобни тренировки на когнитивните функции на мозъка в крайна сметка ще доведат до създаването на терапевтични инструменти, основани на познавателна дейност, които ще помогнат да се поддържа умствената функция при уязвимите групи пациенти – казва д-р Даниел Бор, един от авторите на изследването. – Това се отнася за деца и възрастни със синдром на дефицит на внимание и хиперактивност и за възрастни хора с наченки на слабоумие.“
Макар получените данни да свидетелстват за това, че синестезията може да се развие в хода на определено обучение, учените казват, че това не изключва и генетична компонента на състоянието.
„Следва да подчертаем, че не сме твърдели, че сме направили от несинестети истински синестети –коментира съавторът на изследването Николас Розен. – След три месеца отново се срещнахме с доброволците, тествахме ги и тяхната способност да си представят цвят по време на мисъл за буква беше загубена в значителна степен. Но това показва, че синестезията вероятно се явява една от компонентите на развитието за много хора още от ранно детство.“
Колкото до любопитния „страничен ефект, свързан с повишеното IQ, то е възможно да става дума за разширения спектър от асоциации, случващи се след тренинга. Впрочем дали това се е случоло именно заради пробудилите се синестетични способности, или причината е била в умствените усилия, които се наложило да приложат доброволците по време на опита, предстои изследователите да изяснят.
Научната статия за „отглеждането“ на синестети е публикувана в изданието Scientific Reports.
