Съвременният човек е доста оглупял в сравнение с далечните си предци, твърди Джералд Кребтри от Станфордския университет в статия от две части. Аргументи в полза на тази гледна точка може да изтъкне всеки, малко от малко запознат с принципите на естествения подбор, но ето как изглежда въпросното изследване.
За интелектуалното развитие на човека отговарят по различни оценки между 2000 до 5000 гена. Както и всички други гени, те са подложени на мутации. Неблагоприятните се ликвидират от естествения подбор. Например, ако у индивида се появи мутация, отслабваща имунитета, той просто ще умре от инфекция и шансът след него да остане потомство е много малък. Няма ли потомство – няма и мутации. Такъв механизъм работи и за умствените способности.
Отдавна-отдавна на човек му е жизненонеобходимо да проявява острота на ума. Той отстъпвал по „физическа подготовка” на дивите животни, затова единствената му надежда бил мозъкът. За да си направи укритие или да се сдобие с храна, било необходимо постоянно да се упражнява в остроумие. Тези, които съобразявали зле, не оцелявали. След това дошли времената на селскостопанските култури, опитомяването на животни и прочие цивилизация. И подборът, който пресявал неприспособените и несъобразителните, престанал да действа.
От генетична гледна точка това означава, че в същите тези „гени на ума”, дето са между 2000 и 5000, започнали да се натрупват „затъпяващи” мутации. Според изчисленията на Кребтри се получава, че всеки съвременен човек е средно с две мутации по-глупав от най-далечните си предшественици.
Не е съвсем коректно да се споменават Айнщайн и Шекспир. Според хипотезата айнщайновците и шекспировците се ползват от остатъците гениалност от предците си и ако сега се появи човек, така да се каже, с „изправен” мозък, той би превъзхождал способностите на всички тях, взети заедно. Известният ефект на Флин (постепенното увеличаване на средния показател на IQ година след година) се обяснява с успехите на медицината и с общото повишаване на нивото на живот. Тоест ние сме започнали по-добре да се храним и да се лекуваме и това до известна степен уравновесявало негативните последици на оглупяващите ни мутации.
Но дори човек, запознат с концепцията за естествения подбор само от учебната програма, може да изкаже няколко напълно коректни претенции към тази хипотеза. Нейни слаби места са допускането за неизбежната затъпяваща сила на прословутите мутации и плачът по естествения подбор.
Първо, ако при нас е изчезнал естественият подбор, който е действал при древните ловци, то защо на негово място да няма нов подбор – вече по други критерии? В края на краищата според тази теория древните ловци трябвало да се специализират в своя лов, за да преминат така лесно към друг начин на живот, но преходът все пак се е състоял.
Второ, изобщо не е задължително мутациите да са негативни. От същата теория за естествения подбор следва, че много мутации определят разнообразието на фенотипа, тоест появата на голямо количество варианти на признаците. Грубо казано, натрупващите се мутации са могли да осигурят на човека разнообразие от способности, умение да прилага своя ум в различни ситуации и по най-различни поводи.
И последно. Самото разпространение на броя гени, отговарящи за умственото развитие, говори за това, че да се установи еднозначна зависимост между генетиката и невробиологията, е, меко казано, още рано. Във всеки случай, докато още не знаем с точност как работи мозъкът, как се строи личността и как действа въпросният ум, не е лошо да се въздържаме от подобни глобални хипотези.
Източник: Live Science
