Планетолози от Колумбийския университет и университета Браун в САЩ са установили, че подледният океан на Европа (един от спътниците на Юпитер) може да е много по-топъл, отколкото се смяташе по-рано. Изследването е публикувано в сп. Earth and Planetary Science Letters, съобщава университетът Браун.
Учените са провели лабораторни експерименти, имитиращи приливната дисипация в ледовете на Европа, които крият под себе си океан. Под приливна дисипация се разбира разсейването на енергия вследствие на възникване на механични напрежения в недрата на спътника, предизвикани от гравитационното взаимодействие на Европа и Юпитер. Това води до освобождаване на топлина, която отива за нагряване на подповърхностния воден океан, в който според учените не е изключено да съществува живот.
Експериментът на учените предполагал създаването на периодични натоварвания, аналогични на действащите на Европа, върху специално подготвен леден образец. Планетолозите измерили временното закъснение между снемането на натоварването и възникването на деформации, които използвали за изчисление на отделящата се при това топлина.
Съществуващите подходи към моделирането (използването на високоеластичен модел на Максуел) сочат, че голяма част от топлината трябва да се отделя в резултат на триене между повърхностните частици лед, което означава, че количеството освобождавана енергия зависи от размерите на частиците. В същото време опитите на планетолозите установили, че размерите на частиците не влияят върху топлоотделянето на образеца.
Главният извод от изследването се заключава в това, че голяма част от топлината се отделя за дислокации (линейни дефекти) на кристалната решетка на леда. Те създават повече топлина, отколкото взаимодействието на повърхностните частици лед. Това означава, че в резултат на приливната дисипация в ледовете на Европа се отделя на порядък повече топлина, отколкото смятали преди учените.
Данните, получени в периода от декември 1995 до септември 2003 година от станцията Galileo, свидетелстват, че под ледената повърхност на Европа може да се крие океан. Солената вода под повърхността на спътника на Юпитер може да се окаже два пъти повече, отколкото в Световния океан на Земята. Телескопът „Хъбъл“ през 2012 година е фиксирал водни гейзери на Европа.
Европа се явява един от основните кандидати за източник на извънземен живот в Слънчевата система. Организмите, които възможно обитават Юпитеровия спътник, може да са подобни на земните екстремофили.
Ако океанът на Европа е прекалено солен, то в него може да живеят същества, напомнящи халофили. Ако животните обитават около хидротермални източници, то те може да приличат на земните дълбоководни черни пушачи. Не е изключено животът, ако той бъде открит на Европа, да няма земен аналог.
