Археолог от колежа Дартмут (САЩ) е изяснил, че силите на сирийската опозиция и кюрдите толкова често унищожават и грабят паметници на културата и архитектурата на контролираните от тях територии, колкото и „Ислямска държава“, става ясно от статия, публикувана в сп. Near Eastern Archaeology.
„Голяма част от медиите са фокусирали вниманието си на спектаклите, които устройва „Ислямска държава“ и които разпространява в мрежата и това е довело до появата на стереотипа, че „Ислямска държава“ е главен виновник в унищожаването на архитектурните паметници и разграбването на културното наследство на региона“, казва Джеси Касана (Jesse Casana) от колежа Дартмут, цитиран от РИА Новости.
Касана разрушил този мит, съпоставяйки набор от спътникови снимки от сирийските региони, в които се намират важни архитектурни паметници, музеи и разкопки, преди началото на конфликта и днес.
Общо ученият успял да оцени състоянието на над 1300 архитектурни и културни паметника в Сирия, озовали се на територии, контролирани от легитимното правителство на страната, бунтовници от „умерените“ ислямисти, кюрди от Отряда на народната самоотбрана и бойци на ИД.
Сравнението на снимки за 2011 и 2015 година е разкрило грозна картина – оказало се, че с грабежи и разрушаване на паметници на културата и архитектурата се занимават не само ислямски екстремисти, но и опозиционери, кюрди и проправителствени сили.
Като цяло те са успели да унищожат или взривят около една четвърт от изучените обекти (22%).
Парадоксално, „Ислямска държава“ не се явява лидер в разрушаването на наследството от античността и праисторическите времена – на контролираните от бойците територии са унищожени около 21,5% от паметниците на културата и архитектурата, докато силите на опозицията и кюрдите са разграбили и разрушили необратимо по 26,5% и 27,5% от артефактите на Римската империя и други древни цивилизации. На правителствените сили се пада най-малкият дял – около 16,5%.
Всяка групировка, както изяснил археологът, се е „специализирала“ в свой тип разрушаване. Например за „Ислямска държава“ са характерни много мащабни инциденти по унищожаване и разграбване на паметниците на културата, докато кюрдите по-често правят малки грабежи и разкопки в затворени преди войната зони на разкопки и паметници на архитектурата.
И едните, и другите, както смята Касана, продават част от разрушаваните паметници на колекционери и иманяри за финансиране на своята активност.
Толкова сериозна ситуация според археолога разкрива пред нас заплахата, че голяма част от културното наследство на Плодородния полумесец и Близкия изток може да бъде загубена безвъзвратно.
За борба с това Касана предлага да се създаде система за мониторинг на архитектурните паметници на Сирия, която би помогнала някак да се контролира това, което се случва с тях днес.
