Осем „тунгуски метеорита“ в едно летят към Земята, но спете спокойно

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESA - P.Carril
© ESA - P.Carril
Антония Михайлова

Уникален полет в околностите на Земята, според Института по астрономия на РАН, могат да видят жителите на някои региони на Земята вечерта в събота на 31 октомври, съобщава ТАСС, като цитира руските учени.

Тогава планетата ще се сдобие с „втора луна“ в околностите – астероида ТВ145. Няма обаче опасност от катаклизми за жителите на нашата планета. Астероидът ще напомня на ярка звезда и ще може да се наблюдава в Северното полукълбо със силен бинокъл или любителски телескоп.

По данни на НАСА астероидът ТВ145 ще прелети на 499 000 км от Земята. Това е малко по-далече от орбитата на нашия естествен спътник – Луната. Параметрите на орбитата може да бъдат коригирани тази седмица. Руските астрономи по-рано даваха данни от 485 000 км.

Новата „звезда“ ще се вижда на небето в движение, но няма да има опашка.

„Астрономите любители няма да видят никакви светения и кометна опашка, наблюдавайки астероида. На небето той ще се вижда като звезда с бял цвят“, разказва за ТАСС кандидатът на физико-математическите науки от Института по астрономия на РАН Сергей Нароенков.

Според учения „единствената разлика (от звезда) е, че астероидът доста бързо ще се движи по небето. С това той ще се откроява сред звездите. Движението на астероида ще бъде забележимо след 10–20 минути наблюдения.“

Капанът на земното привличане

По думите на Сергей Нароенков, приближаването на астероида „няма да предизвика никакви аномалии“ на Земята. Напротив, нашата планета със своето гравитационно поле може да застраши траекторията на астероида.

В каква посока Земята ще изхвърли госта – учените все още не знаят поради липсата на пълни данни за „пътешествието“ на космическия скитник.

Астероидът ТВ145, по оценка на учените, по обем осем пъти превишава небесното тяло, което в началото на ХХ век ударило Сибир, предизвиквайки силни разрушения, а сеизмичната вълна няколко пъти обиколила земното кълбо.

„Диаметърът на тунгуското тяло е бил около 60–80 метра – пояснява Нароенков. – По предварителни данни диаметърът на астероида варира от 280 до 600 метра. Искам да отбележа, че звездната величина на астероида все още е лошо определена“, казва ученият. Звездната величина е характеристиката на обект на небето, най-често звезда, която показва колко светлина идва от него в точката, където се намира наблюдателят.

Как да наблюдаваме

По думите на учения за наблюдение на астероида астрономите любители могат да вземат професионални астрономически бинокли или малки телескопи с диаметър на огледалото 7–8 сантиметра.

Нароенков отбелязва, че оптималното време за наблюдение е вечерта на 31 октомври и цялата нощ на 1 ноември. В първия ден на последния месец от есента космическият гост ще започне да се отдалечава от Земята.

Луната и Земята могат да „спят спокойно“

Независимо от доста опасното сближение, астероидът не представлява заплаха за нашата планета и нейния спътник – Луната.

„Сега няма такива астероиди, които да заплашват Земята или Луната – пояснява Нароенков. – Потенциална заплаха засега носи само астероидът Апофис, чието сближаване със Земята се прогнозира през 2036 година.“

Само заради внушителните размери на небесното тяло ТВ145 се отделя толкова внимание, продължава ученият. „Ние ежедневно наблюдаваме преминаването на различни небесни тела покрай Земята. Някои от тях дори нахлуват в изключително разредената атмосфера на Луната. Но нищо все още не се е случило.“

Ще има ли „послевкус“ – метеорен дъжд?

Експертът по космически заплахи от Института по астрономия на РАН отбелязва, че засега не може да се каже със сигурност дали астероидът ще предизвика метеорен дъжд по пример на Челябинския метеорит, който се взриви високо в атмосферата над уралския град.

„Не е провеждано пълно изследване на това небесно тяло. Тези наблюдения тепърва започват, тъй като той е открит сравнително скоро. Но ние нямаме данни той да е двоен. Тоест, зад него не е „скрита“ втора част, която може да стане неприятна изненада за Земята. По-скоро това е обикновен астероид и няма да ни донесе никакви подаръци“, казва Нароенков. И добавя, че астероидът няма да предизвика никакви аномалии на Земята.

„Астероидът се намира прекалено далече от Земята и не може да влияе както върху човешкото здраве, така и върху изменения на времето. Освен това науката досега не е установявала, че астероидите по някакъв начин могат да влияят на нашата планета по такъв начин“, пояснява ученият.

Тази прогноза била потвърдена и от учените в Росхидромет. „Сложно е да се каже какво влияние може да окаже астероидът върху времето на Земята. По-скоро – никакво. Подобни аномалии на 31 октомври – 1 ноември ние не прогнозираме“, казва говорителят на Росхидромет Ирина Сметанина.

Ефектът на прашката

Нароенков отбелязва обаче, че Земята може да окаже негативно влияние на астероида. „Нашата планета със своето гравитационно поле може да измени неговата орбита. Сега е сложно да се каже – в каква посока астероидът ще бъде „отблъснат“ от земната гравитация. Прогнозиране на измененията в орбитата на небесното тяло ще може да се извърши едва след неговото сближаване с нашата планета. Чак тогава можем да очакваме точни резултати“, казва ученият.

Независимо от тази неопределеност той изключил сблъсък на астероида с други планети от Слънчевата система след изменение на неговата орбита.

„Орбитата на астероидите, след като са прелетели близо до Земята, се изчислява за 100–200 години напред. Засега не сме откривали небесни тела, които да заплашват безопасността на други планети от Слънчевата система“, обяснява Нароенков.

Няма спокойствие за Земята

Всеки ден неголеми космически тела бомбардират Земята. Част от тях могат да се открият от учените, част виждат във вид на „падащи звезди“ с размери 10–20 сантиметра.

„По-големи небесни тела с размер на метър и повече (в диаметър) падат на Земята рядко. Можем да ги видим във вид на ярки болиди, които очертават нощното небе – разказва Нароенков. – По-големите тела – такива като Челябинския метеорит, се сблъскват със Земята веднъж на сто години.

По-големи тела падат още по-рядко. Например, ако оценяваме падането на Тунгуския метеорит с размер 60 метра, то интервалът от време между него и падането на аналогично небесно тяло може да е повече от сто години.“

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори