В системата Тау Кит са открити кандидати за цели пет планети. Интригата е в това, че Тау Кит е най-близката до нас звезда с температура и светимост, много близки до слънчевите. И ако там наистина има планети, то една от тях може да се окаже на точното разстояние до своята звезда… И тогава, ех, тогава на нейната повърхност може би температурата ще е близка до земната, и ще има вода, и дори живот…
Размечтахме се, но нека не бързаме да стягаме куфарите. На първо място откритието се нуждае от потвърждение.
Иначе до Тау Кит са само някакви си 12 светлинни години, тя е три пъти по-далеч от най-близката ни съседка Алфа Центавър. Тау Кит напомня на Слънцето толкова силно, че астрономът Франк Дрейк, известен ентусиаст в търсенето на извънземни цивилизации, през 60-те години на ХХ век я определя сред първите цели, към които трябва да се стремим.
За разлика от повечето звезди – слаби, студени и малки, – Тау Кит принадлежи към звездите от спектрален клас G*, с какъвто може да се похвали едва едно светило от двайсет и пет. Освен това, за разлика от Алфа Центавър, която също е от клас G и която също си има планета, Тау Кит не е омъжена, тоест няма компаньон с гравитация, способна да й отнеме планетите.
Астрономът Мико Туоми от Хартфордширския университет във Великобритания и колегите му са анализирали резултатите от над 6000 наблюдавани звезди. Според учените малки изменения в движението на Тау Кит през пространството могат да бъдат реакция на гравитационен буксир във вид на пет планети, които са по-масивни от Земята само 2 до 7 пъти.
Ако наистина е така, то всичките пет планети са по-близо до своята звезда, отколкото е Марс до Слънцето, но Тау Кит излъчва едва 45% светлина в сравнение със Слънцето, затова и планетите получават по-малко топлина. На трите вътрешни планети – b, c и d – по-скоро е прекалено горещо за живот (годината там продължава съответно 14, 35 и 94 земни дни. За сравнение годината на Меркурий е 88 дни).
Цялата надежда на астрономите е в четвъртата планета, макар че тя е около четири пъти по-масивна от Земята. Годината там продължава 168 земни дни (на Венера са 224,7). Петата и най-далечна планета – f – обикаля светилото за 640 дни (Марс обикаля Слънцето за 686,98 дни).
Астрономите са търсили екзопланети около Тау Кит и преди сегашното откритие, но безрезултатно. Сегашното изследване е проведено с използването на нов сложен метод, позволяващ да се отстрани систематичният шум. За наблюдение изследователите са използвали телескопите на Европейската южна обсерватория в Чили, телескопа в Сайдинг Спринг, Австралия, и телескопа на обсерваторията Кек в Хаваите.
Учените обаче предупреждават, че скоростта на Тау Кит може да се изменя. „Планетите са прекалено дълбоко заровени в шум – казва Сара Сигър от Масачузетския технологичен институт в САЩ. – Астрономите с неохота признават за откриването на планети по сигнали, открити дълбоко в шума.”
„Те се опитват да излязат извън установените рамки – оправдава колегите си Грегъри Лафлин от Калифорнийския университет в Санта Круз, САЩ. – Някои или дори почти всички планети впоследствие може да се окажат грешка, но според мен те са извлекли всичко възможно от данните. Налага се да се прилагат тонове, тонове и тонове измервания в продължение на много години, а след това да се подходи към тях много внимателно, за да се избавим от систематичния шум. Точно това е направила групата на Туоми.”
Крис Тини от университета на Нов Южен Уелс, Австралия, признава целия възможен риск от грешки, но пояснява, че проверката на откритието е можела да отнеме десет години, а учените не са искали да чакат толкова дълго. Те са решили, че най-добре е да публикуват резултатите, за да включат в дискусията колкото се може повече специалисти.
Тау Кит е около два пъти по-стара от Слънцето, а това означава, че ако там съществува подходяща планета, то местният живот е придобил доста по-сложни форми, отколкото Homo Sapiens. Навярно това може да обясни защо оттам никой не се е свързал с толкова примитивен живот като нашия.
Художествено изображение на Тау Кит и нейните планети.
© J. Pinfield / RoPACS network / University of Hertfordshire)
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Astronomy & Astrophysics.
Източник: ScienceNOW
––––––
*Клас G – звезди от типа на Слънцето, с подобна маса и радиус. Температурата на повърхността им е 4900-6000 К. Техният цвят е жълт. В спектъра им има линии на поглъщане на неутрални и йонизирани метали.
