Наричаме Марс „Червената планета“ и причината за това е известна – повърхността й се състои от дебел слой окислен железен прах и скали в същия цвят. И все пак червената повърхност не казва цялата истина за състава на планетата.
Прахът покриващ повърхността на Марс е фин, като пудра. Под този слой прах, кората на Марс е съставена основно от базалтови вулканични скали. В повърхността на планетата има също така натрий, калий, хлорид и магнезий. Кората на Марс има дебелина около 50 километра.
Според учените, кората на Марс е едно цяло. За разлика от Земята, на повърхността на червената планета няма тектонични плочи, които да се движат върху мантията и да променят терена. Тъй като в кората няма почти никакво движение, разтопената скала от вътрешността е текла към повърхността в една и съща точка за последователни изригвания, изграждайки огромните вулкани, които са излизали на повърхността на Марс.
Доказателства обаче показват, че не е имало изригвания на вулкани вече в продължение на милиони години. Мантията, която се намира под кората, е до голяма степен латентна. Състои се основно от силиций, кислород, желязо и магнезий и вероятно има консистенция на мека скалиста паста. Мантията вероятно е с дебелина между 5400 до 7200 километра, казват учените.
Това обаче не означава, че повърхността на планетата е спокойна. Ново изследване установи, че мощни свлачища могат да се спускат по хълмовете на Марс със скорост до 725 км / ч. Изчислената скорост на свлачищата средно е 100 м/сек., като често пъти достига и над 200 м./сек., пишат изследователи в публикувано проучване в списание „Европейски физически дневник плюс“. Според тях ледът улеснява тези свлачища, дори на екватора на планетата.
Марс, НАСА
Ако някога на Марс е съществувала някаква форма на живот, тя е трябвало да се приспособи към високата радиация или най-вероятно да се скрие по-дълбоко в кората на планетата. Макар да се търсят данни за някакви форми на живот, съществували на Червената планета, такива не са открити все още.
В центъра на Марс най-вероятно има твърдо ядро, съставено от желязо, никел и сяра. Смята се, че то е с диаметър между 3,000 и 4,000 километра. Ядрото не се движи и затова на Марс няма магнитно поле. Вместо това има спорадични полеви линии, които учените наричат „коледни светлини“. Без глобално магнитно поле, радиацията бомбардира планетата, което я прави силно негостоприемна в сравнение със Земята.
Марс е твърде студен, за да съществува течаща вода на повърхността, но характеристиките на кората на планетата предполагат, че водата някога е била в течно състояние на Марс. Днес водата съществува под формата на лед в почвата и в полярните ледени шапки. Средната температура е минус 60 градуса по Целзий, въпреки че може да варира от минус 125 градуса по Целзий в близост до полюсите, до 70 градуса по Целзий по обяд в близост до екватора.
Атмосферата на Марс е твърде тънка, за да може да поддържа живота, какъвто го познаваме. Съставена е от около 95% въглероден диоксид. Изключително тънкият слой въздух на Марс, често може да стане много прашен. Фин прах от повърхността на планетата редовно се изхвърля в атмосферата от гигантски прашни бури, нещо като земните торнада. Случва се Червената планета да бъде частично или изцяло обхваната от прашни бури.
Понякога на Марс дори вали сняг. Марсианските снежинки обаче, са съставени от въглероден диоксид, а не от вода и имат размера на червените кръвни клетки. Снежинките на север са между 8 и 22 микрона, а тези на юг са само 4 до 13 микрона.
Макар че повърхността на Марс днес е непригодна за живот, какъвто го познаваме, учени откриват и някои признаци, които предполагат, че планетата може да е била по-гостоприемна в миналото. Например, космическият роувър на НАСА откри елемента бор на планетата – елемент, който играе роля в стабилизирането на захарите, необходими за производството на РНК, ключ към живота.
„Тъй като елементът бор може да играе важна роля в създаването на РНК – един от градивните елементи на живота, намирането му на Марс показва възможността някога да е възниквал живот на планетата. По същество това ни казва, че условията при които би могъл да възникне живот, може да са съществували на древния Марс, независимо от Земята“, казва Патрик Гасда, учен в Националната лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико и водещ автор на изследването.
