Сблъсъкът на комета с диаметър 50 километра с Марс, което може да се случи следващата есен, ще промени условията на Червената планета и ще ги доближи до земните. Вероятността това да се случи нараства – нови данни за движението на небесното тяло са позволили да се уточни траекторията на кометата.
Кометата C/2013 A1, открита в началото на 2013 г. от астрономи от австралийската обсерватория Сайдинг Спринг, ще се сближи с Марс в 4,40 ч. по Гринуич на 19 октомври 2014 г. Само преди дни се смяташе, че тя ще премине на разстояние около 0,0007 астрономически единици, или на около 109 хил. км от Марс.
Вече има нови данни, въз основата на които изчисленията са уточнени – сега става дума за разстояние 41 000 от центъра на планетата, или 37 000 от нейната повърхност. Наблюденията на кометата продължават и траекторията й се изяснява.
„Ако този сблъсък се случи, определено можем да говорим за значителни промени на сегашното статукво на Марс”, твърди австралийският астроном Робърт Матсън. Според учения удар на 50-километровата комета със скорост 56 км/сек ще повдигне в атмосферата на Марс гигантско количество прах, а от отделената по време на взрива енергия ще се разтопят и изпарят огромни обеми воден лед и замръзнал въглероден диоксид. Това може да доведе до засилване на парниковия ефект и глобално затопляне на Червената планета.
В случай че това събитие се случи, ще се отдели енергия, еквивалентна на 20 млрд. мегатона, а диаметърът на кратера ще бъде около 500 км. Учените са разработили няколко модела на развитие на събитията и глобалното затопляне е само едно от тях.
Според друг модел повдигнатата в атмосферата прах ще задържи слънчевите лъчи и ще доведе до застудяване, както се е случило при големите прахови бури на Марс през 70-те години на ХХ век. Мощният взрив може да повлияе на тектонските процеси и да разбуди вулканичната активност на планетата.
Но дори да не се стигне до сблъсък, пак ще има последствия за Червената планета: „Марс не е защитен от нищо, така че микрочастиците прах ще бомардират неговата повърхност, което може да повлияе негативно на автоматичните станции”, казва астрономът Леонид Еленин, който е изчислил траекторията на планетата.
Сега на орбита около Марс работят три сонди – американските Mars Odyssey и Mars Reconnaissance Orbiter, както и Mars Express на Европейската космическа агенция. На повърхността на Червената планета действат два марсохода – ветеранът Opportunity, кацнал там през 2004 г., и Curiosity, работещ от август 2012 г.
Към момента на сближаването на кометата с Марс на орбита около него трябва да влезе още една автоматична станция – MAVEN, чийто старт е предвиден за 18 ноември 2013 г. Тя ще анализира атмосферата на планетата и горните й слоеве. Учените смятат, че MAVEN ще може да изучи детайлно състава на кометата C/2013 A1.
