Американски биолози откриха в дълбините на Тихия океан край бреговете на Централна Америка необичайна черна и светеща акула, което ѝ позволява да заблуди своите жертви и да се крие от техния поглед, става ясно от статия, публикувана в Journal of the Ocean Science Foundation.
Много морски животни, живеещи на голяма дълбочина, притежават специални органи, които умеят да изработват светлина и по този начин да привличат вниманието на жертви, на партньори за чифтосване или да плашат хищници. За последните години океанолозите са открили няколко десетки вида акули, притежаващи такъв навик, и дори светещата морска костенурка Eretmochelys imbricata.
Виктория Васкез (Victoria Vasquez) от Центъра за изучаване на тихоокеанските акули в Мос Ландинг (САЩ) и нейните колеги открили изключително необичаен вид светеща акула, като изучавали дълбочинната фауна на Тихия океан, живееща край западните брегове на Мексико и други страни на Мезоамерика.
На дълбочина 800–1500 метра те са успели да видят осем екземпляра от неизвестна досега акула, оцветена с изключително необичайния за големи дълбочини черен цвят. Нейната кожа била покрита с фотофори – клетки, изработващи светлина.
Съдейки по анатомията, тази акула принадлежи към черните бодливи акули – неголеми обитатели на морските дълбини, чиято дължина рядко превишава 50 сантиметра. Близки роднини на тази акула „нинджа“, както я нарекли децата на Васкез, са атлантическите нощни акули със сходна способност за светене. Но за разлика от изцяло черните „нинджи“ само техният корем е черен, а останалото им тяло е покрито с кафяви люспи.
Новият вид акула е получил името Etmopterus benchleyi, в чест на Питър Бенчли – автор на романа „Челюсти“ и известен океанолог любител и защитник на видовото разнообразие на акулите. Засега учените не знаят защо „нинджите“ имат нужда от „осветление“ за своето тяло, но смятат, че подобен похват позволява на акулите да стават невидими за другите риби.
